Сутрин, кафене, задръстване и...поезия

Знам, че не е особено модерно да се чете по кафенетата, но ето- днес, признавам, си позволих този архаизъм. Седнах си в любимото сутрешно помещение, загледах навън към живописното задръстване и когато наистина добре изучих всички пръски кал по една непомръдваща кола реших да разгледам новата стихосбирка на издателство "Жанет 45".

И, честно казано, само след първите страници затънах в нея и нищо не можа да ме отлепи – нито колите, нито светофарите, нито даже фактът, че кафето ми изстина преди да го изпия.

Причината за сутрешното ми поетично отклонение беше първата преведена на български книга със стихове на немскоезичния автор Михаел Крюгер "Рисунките на вятъра". Резултатът беше закъснение за работа.

В промеждутъка ми хареса адски образната му поезия. В нея се съдържа всичко- от простите битийни детайли до голямото, онзи типичен за немската философия рационален опит за осмисляне на света и битието чрез множеството му съставни части.

Разбира се, точно в това преосмисляне се явява невъзможността за отговор, адекватно обобщение и мисълта става риторична. Раждат се въпросите на една нежна (да, и за мен доскоро немското не се връзваше особено с нежното) чувствителност, вглеждането в мисълта за неизвестното, което ни издига над онези, които не го осъзнават (Аз знам, че нищо не знам) и онези, които не питат.

Поезията на Крюгер по особен начин напомня за нещо от абсурдността на стиховете на Борхес и Кортасар, на техните насекоми например, които предизвикват игра на думи и представи.

Стиховете са одухотворено-предметни, голямата идея, емоция и усещане надничат като предчувствие през малкия незначителен детайл от битието. Сдържането от големи думи и звучене е онази търсена интимност, която ме кара да забравям всичко около себе си.

Съобщителните кратки строфи и изречения усмихват безсмислената многословница у мен.

В човешката памет и най-големите емоционални амплитуди остават като спомен за определена миризма, вкус или усещане. Подобна фиксация за мен е и първият почит на Крюгер. "Рисунките на вятъра" остава като изстиващо сутрешно кафе.

Ето малко от нея:

Сърцебиене

Малките неща са тези
заради които не заспиваме:
едно сърцебиене
едно ръкостискане
едно учудено оглеждане.
Не накъдрените игри на мисълта
не причудливите разсъждения,
не страхотната маскарадна шега
на истината.
Големият отпечатък от стъпка е този,
който изведнъж ни показва пътя,
полупредлага, полублагославя
и с разтуптяно сърце
се спъваме в съня.

„Рисунките на вятъра” ще бъде представена с участието на самия автор, преводачката и издателката на 20 февруари в София, Гьоте-институт, 18 часа и на 21 – в Пловдив, Балабанова къща, 18 часа.

Михаел Крюгер е един от най-значимите и награждавани съвременни немскоезични поети. Целият му живот е обвързан с книгата: той изучава изкуство на книгопечатането, книжар е в Лондон през 60-те, редактор, критик и издател, а също и професор по поетика в Бамберг.

„Рисунките на вятъра”, оформена блестящо от художника Христо Гочев, съдържа стихове на Крюгер от различни периоди и е един прозорец към случилото се в немскоезичната поезия през последните десетилетия.

Издава: Жанет 45