„Не се скатавай! Работи!“

От „Спри да хленчиш, размърдай си задника“ насам стана ясно, че книгите на Лари Уингет (нарекъл себе си „Питбул на личностното развитие” ха-ха) няма да ви галят с перце по пътя към успеха.

Всъщност, по-вероятно е да ви нашибат с кожения камшик, ако сте били непослушни. И най-много да ви потупат хашлашки по гърба, ако свършите това, което ви се казва.

М да, пътят към успеха, който този човек предлага, доста напомня на садо-мазо похватите, но е доказано, че поне 50% от хората се мотивират, ако в работата им крещят, вместо да им дават социални придобивки.

Добре де, процентът си го измислих, но е ясно, че има такива хора и ти познаваш поне няколко, които под пара работят много по-добре, отколкото когато им се предлагат много пари и много екстри.

На този принцип авторът е заложил в новата си книга „Не се скатавай! Работи!“.

Тя е за всички, които не получават добри резултати в работата, тотално са пресушени от идеи и пълноводните реки на вдъхновението и разнообразието отдавна са се пренасочили на съседните бюра.

Различна е с това, че не ви дава обикновеното послание, изпълнено с глупави самонавивания и ненужна информация, а обяснява защо работата в екип е „умряла работа“, защо не можеш да сключиш добра сделка с лош човек (клиентите имат късо търпение и дълга памет) и защо, макар да не е задължително да обичаш работата си, помага.

Идеята е да се научите да поемете отговорност за собствения си успех и да започнете да работите отново с въодушевление - независимо дали имате шеф или сам сте си господар.

Основно обаче, тя се опира на екзистенциалната отговорност в работата - „Вашият успех си е ваша грижа!“

Изобщо не се учудвам, че е един от най-заетите лектори на мотивационни семинари и професионални обучения на нашето време.

Между другото, следващата му книга „Ти си загубеняк, защото искаш да си такъв“ вече се продава като топъл хляб в Америка. Изобщо освен в личната ми класация за най-абсурдни заглавия, пичът влиза в много други - за бестселъри.

Ето няколко абзаца от първата глава на „Не се скатавай! Работи!“:

"“Чао, скъпа, отивам на работа!”

Дрън, дрън! Изобщо не отиваш на работа. Отиваш на онова място, което не е у дома, където трябва да си облечен малко по-прилично, отколкото когато се размотаваш из къщи.

Отиваш на мястото, където е пълно с други хора, които също току-що са излъгали половинката си, че отиват “на работа”.

Всички сте лъжци. Казваш, че работите заедно, а истината е, че само ходите заедно на едно и също място.

Повечето изследвания показват, че в действителност хората вършат работа само през половината от времето на работните си места.

През другата половина общуват с околните, ядат, мрънкат, пишат имейли, ровят из интернет, пият кафе, блеят, ходят до тоалетната по-често, отколкото се налага, и удължават петнайсетминутните почивки на двайсет и пет минутни и единия час за обяд на час и петнайсет минути.

Преведено на прост език, това означава 50 процента усилия от 100 процента служители.

Абсолютно всички във фирмата го правят - от чистачката до шефа.

Когато всички работят само половината време, са необходими два пъти повече хора, за да се свърши работата. Това означава по-високи разходи за заплати, повече осигуровки, повече данъци и по-високи цени.

Високата цена да правиш бизнес е резултат от мързела на хора, които не работят.

Сверка с реалността: Има си причина да се казва работа!"

Издава: Кръгозор