Перо с остър връх

Ако обичаш мъжките момичета, пробвай новата книга с поезия на Ива Николова – известен “зъл език” сред журналистите и сред читателите, които харесват нещата да се наричат с истинските им имена.

Стиховете й, събрани в „Стихове с молив, подострен опасно“, в никакъв случай не са зли, нито лоши.

Точно обратното – ако приемем, че истината е добро, а откровеното писане – смело, те са рисунката на една обострена чувствителност, която не се срамува, нито плаши, да каже точно каквото мисли.

Може би затова няма да прочетете зареяна и изпълнена с въздушни полети лирика.

В поезията й живее едно гневно и откровено момиче, което подлага на изпитание и проверка хора и чувства, дращи и хапе, готово е да заплюе безчестието, лицемерието и апатията.

Достатъчни са му само мляко, хляб и нож... и молив, подострен опасно, за да превърне делника си в стихове с цвят на живот и да запали угасените светлини на доброто и красивото във всеки от нас.

Ето малка част от книгата:

"Каменни лица ме спират -
като вопли, без надежда.
Каменни очи ме гледат -
Изпод вежди, без надежда.
Каменни ръце ме пипат -
като смъртник, без надежда.
Каменен не мога да си ида -
Като камък в мен тежи надежда."

Ива Николова е родена на 21 април 1958 г. в Нова Загора. Завършила е Национална математическа гимназия “Иван Гюзелев” в Габрово и Литературен институт “А.М. Горки” в Москва със специалност поезия.

Работила е като редактор и журналист в много литературни издания и вестници, но не иска да забрави два – “Новинар” и “Политика”. Настоящето й е във в. “Монитор” и като преводач на съвременна руска литература.

Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти. Има разни награди за поезия и журналистика, но най-голямата е синът й, семейството й и приятелите й. Смята, че всичко друго е вятър и мъгла.

„Стихове с молив, подострен опасно“ се издава от Персей