“Глад”, “Виктория” и “Мистерии” на Кнут Хамсун у нас

Актьорите Силвия Лулчева и Васил Бинев ще четат стихове, откъси от романи и пиеси на Кнут Хамсун.

Поводът е честването на 150 години от рождението на норвежкия писател и ще се състои на 1 април от 17.00 ч. в новата конферентна зала на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ).

Ще бъдат представени новите издания на два романа на Хамсун - "Глад" - първия модерен роман в европейската литература, и "Виктория" - лирична сага за любовта, публикувани от "Хемус груп", както и книгата на Евгения Тетимова "Кнут Хамсун и България".

С експозицията, подготвена от Националния музей за литература, ще бъдат открити Хамсуновите дни в България, които ще продължат до 1 април.

С безплатен вход ще бъдат прожекциите на три игрални филма по произведения на Хамсун в новата конферентна зала на СУ.

"Благодатта на земята" ще бъде показан на 30 март след лекцията (от 16.00 ч.). Негов режисьор е Ян Ерик Холс от Филмовия институт в Осло.

Останалите две заглавия в програмата "Хамсун и киното" са "Глад" - на 31 март от 16.00 ч., и "Телеграфистът" - на 1 април от 13.00 часа.

"Втората вълна" на честването ще е през есента, когато ще бъдат представени романът на Кнут Хамсун "Мистерии" и сборник с научни доклади от конференцията "Хамсун - творец на три века".

Кнут Хамсун (1859-1952) - Нобелов лауреат, брилянтен майстор на словото, изследовател на дълбините на човешкото съзнание, творец, оказал огромно въздействие върху развитието на световната литература в края на 19-и и началото на 20-и век, е смятан за един от бащите на модерния роман.

Писатели като Томас Ман, Франц Кафка, Бертолт Брехт, Хенри Милър признават влиянието, което неговите произведения оказват върху собственото им творчество.

В своите романи-шедьоври "Глад" (1890), "Мистерии" (1892), "Пан" (1894) и "Виктория" (1898) авторът създава образа на един съвършено нов тип литературен герой - своеобразен не-герой, самотник от нов тип, антисоциален, който не намира убежище нито в обществото, нито в самия себе си.

Негов единствен пристан е природата, само там той е в състояние да намери кратковременен покой.
А в романа-утопия "Благодатта на земята" (1917), за който е удостоен с Нобелова награда за литература, Хамсун претворява мечтата за едно общество, за което няма бъдеще в необратимо променящия се модерен свят.

Юбилеят на Хамсун ще бъде честван с различни прояви през цялата 2009 година в свързаните с живота и творчеството му места в Норвегия - Осло, Лом/Вого, Хамарьой и Гримстад, както и в много страни по света.