Вълните

Следващият роман от поредицата „Класика“ е „Вълните“ на Вирджиния Улф.

Книгата единодушно получава най-високата оценка от критиците, защото творбата се извисява като монумент на модернизма, съпоставим единствено с „Одисей” на Джеймс Джойс.

Писателката отбелязва в дневника си, че едва във „Вълните” най-после налага собствен характерен стил, като изобщо не се стреми да разкаже някаква история, а пресъздава низ от размишления и проблясъци в съзнанието, възникнали в мигове на прозрение.

За Улф най-важно е да изследва дълбините на човешката психика, а във „Вълните” го постига напълно.

Книгата излиза през 1931 г. и е творба, в която шест персонажа изговарят шест монолога.

Шест отделни гласа се редуват и изследват представата за индивидуалността, аза, собствената личност и общността.

Всеки един характер е отделен, но същевременно и едно цяло.

Чрез монолозите се разкриват шест характера от детството на персонажите до зрелостта.

Резултатът е един прекрасен хор от гласове, които не отбелязват толкова минали събития, но отпразнуват връзката между различните индивидуални части.

Образите във „Вълните” са неконвенционални, с тънка чувствителност и способност да възприемат действителността извън видимото.
Във финала на романа безличните гласове се превръщат обаче в архетипни образи.
Книгата разчупва традиционните представи за жанра и заличава разделението между проза и поезия.

Във „Вълните” социалната среда вече е само фон и рязко намалява броят на действащите лица.

Улф се стреми да се отдалечи от всякаква фактология, за да постигне пълна свобода и да създаде проза и все пак поезия, да напише роман-поема и в същото време драма.

Героите по двойки представят различните компоненти на човешкото съзнание, описани от Фройд.

Вирджиния Улф е една от най-големите писателки и есеистки на ХХ век, ключова фигура в историята на литературата.

Заедно с други видни свои съвременници тя става част от т. нар. Кръг Блумсбъри - сдружение на интелектуалци, приятели и съмишленици, възпитаници на Кембридж.

Едва на 13-годишна възраст, Вирджиния преживява тежката загуба на майка си, чиято смърт става причина за първия пристъп на душевното й заболяване, което определят като биполярно разстройство.

Баща й Лезли Стивън е видна фигура в литературния живот на викторианска Англия и близък приятел на известни писатели като Хенри Джеймс, Джордж Мередит, Джон Морли, Джеймс Ръсел Лоуел.

Под ръководството на баща си тя получава доста солидни знания, но не и университетско образование.

Заедно със съпруга си Ленард Улф създават издателство Хогарт Прес.

Животът на Вирджиния Улф е изключително добре документиран, тъй като е оставила около четири хиляди писма и трийсет тома дневници.