Светлин и понеделниците

Това би трябвало да съм аз. По-точно част от мен, от картините ми, от моя живот...

Но един живот се преживява, а не се разказва. Много от илюзиите се оказаха разкошни и се осъществиха.

Други времето ги срина по един доста груб начин. И ако има нещо, което сега бих правил, това е нещо, за което аз отговарям от начало до край.

Ние градихме много кули на истината, и то не миражи, а кули на съзиданието, които и времето, и хората сринаха и отрекоха.

Думите на Светлин Русев служат вместо предговор на книгата „Светлин и понеделниците“.

Неин автор е Петя Тетевенска, която обяснява колко трудно й е било в началото на пробие ореола на известния Русев.

„Но тъй като журналистите са по-безразсъдни от историците, бях неудържимо привлечена от идеята да погледна към новото българско време през очите на един голям артист, който познава „меда и жилото” на властта.

Светлин не изглеждаше изненадан, когато му предложих да се потрудя върху книга за него. „Значи ти искаш историята на моя живот?”, попита. И неочаквано за мен се съгласи веднага...

Започнах да посещавам ателието на „Врабча” 18 с диктофон и да записвам разказите му преди десетина години“.

Книгата е неговият живот като за кино − една биография, развила се пред микрофона, в която фактите са спомените.