"Пророкът Цветан Стоянов" – вселена на мъдрост и красота

За шести път НДК инициира конкурс за есеистика на името на Цветан Стоянов и определи най-талантливите в жанра.

За големия интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач на Гьоте, Байрон, Стайнбек, Киплинг годината е юбилейна.

Ако беше жив, този български ерудит щеше да навърши 80. Дали петте месеца обаче са достатъчни за обобщена творба в трудния жанр есе?

Много или малко са годините (до 35), за да се обвърже нечие перо с името на даровития литератор (починал само на 41!), за който Константин Павлов казва: "Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството".

Председателят на журито Антон Дончев смята темата „Пророкът Цветан Стоянов” за трудна.

Всъщност в какво е пророчеството на Стоянов?

"За съжаление това, което каза, го видяхме ние – израснаха бурените, а не плодните дървета", е мнението на Дончев.

И въпреки това трите отличени есета са признати от журито за най-добрите.

Първата награда е за студента Райко Байчев (1987, работи като репортер). Мнението му е, че „българската културата е в подем и сега точно е моментът да се насърчи, вместо да й се пречи”.

II награда – Анелия Узунова-Стоименова (1978, журналист, трето място в миналогодишното издание на конкурса).

Димо Димов е с III награда (1978, учи магистратура, І награда от миналата година).

С дипломи са Елица Мурджанова и Мария Николова. Още четирима отличени вече са в сборника от конкурса, който ще бъде предоставен и на библиотеките в страната.

На улица "Гогол" №6, бившият дом на Цветан Стоянов, вече има паметна плоча, където четем: "Общението свърши, но красотата остава, вселената е пълна с нея".