Безбройните животи, в които Той и Тя са се влюбвали

"Приказка за вечността" на Гергана Турийска и Стоян Динков е една безкрайна история за срещата на две души във времето. Въпреки привидно традиционната завръзка на взаимоотношенията между един мъж и една жена, тяхната любов не прилича на онези, за които сме свикнали да четем в романите.

Книгата е свидетелство за духовните светове, които се разкриват в реално време, когато припознаем себе си в очите на другия. Тяхната връзка протича на едно различно ниво, в което материята сякаш не съществува.

Той и Тя разкриват емоциите си, първоначално в размисли, които наподобяват любовни писма. Когато това вече не е достатъчно, диалогът им представя както личните им страсти, така и философски, религиозни и дори магически слоеве в общуването им.

Историите, които споделят от реалния свят и живота си, са по-скоро начин да намерят още доказателства, че нищо не се случва за първи път помежду им. Всеки следващ техен разговор ги доближава до момента, в който или ще се отдадат един на друг, или ще оставят историята да се повтори отново и да се срещнат в следващия си живот.

Първите страници на „Приказка за вечността” връщат към усещането от филма на Джули Делпи „Before Sunrise”. Когато един мъж среща една жена и я познава от безбройните животи, в които се е влюбвал в нея.

Обстоятелствата, разликите в начина им на живот, възрастта и всички условности на всекидневието спират да съществуват.

Земята продължава да се върти, но в коя посока? Дали напред към неизбежното бъдеще, или назад към миналото, което винаги им е принадлежало, но никога не са споделяли?

Сцените в книгата са едно постоянно дежа ву между двамата. Затова и единственият въпрос, който има значение, е „Защо всичко се повтаря?”. Защо се срещат всеки път, във всичките си съществувания в този свят, но никога не успяват да бъдат заедно?