Испания в кадър. Репортажи от миналото

Той успява да надникне зад кулисите и да влезе в гримьорната на Джозефин Бейкър, да запечата лицата на кралското семейство. Да улови политическия живот в Испания - откриването на парламента, погребението на Пабло Иглесиас.

Обективът му не пропуска да подреди и новите технически изобретения (самолетите, моторите, автомобилите), както и драматичните събития като убийствата на министър-председателите Каналехас и Едуардо Дато.

Изложба с фотографиите на легендарния испански фотожурналист Луис Рамон Марин вече е в София и може да се види от 12 май в Институт Сервантес.

Всички фотографии са от личния архив на неговата дъщеря Луиза Рамон Пла. За оскъдните й спомени от нейния баща, както и за пътя на изложбата от Испания дотук успяхме да си поговорим с нея непосредствено преди откриването на „Репортажи от миналото 1908–1940 г.”

Успели сте да съхраните фотографиите на своя баща. Имате ли любими сред всички тези над хиляда творби?

Луиза Рамон Пла: Всяка фотография отразява различен момент от историята на неговия живот, на неговата работа. Фактът, че е съхранено всичко това, означава много.

Тук може да видите само малка част от онова, което е останало като творческо наследство – към 18 500 снимки под формата на негативи. Те обхващат много продължителен период от живота на Испания. Всичките превратности, които са преживявани тогава.

Обективът на баща ми е уловил живота на Алфонсо ХІІІ – краля на Испания, и неговото семейство, диктатурата на Примо де Ривера, живота на много артисти, а също така и всекидневието на обикновените хора.

Така че за мен това е един голям исторически документ. Трудно ми е да определя коя фотография наистина предпочитам.

А спомняте ли си неговите предпочитания, какво той е обичал да снима?

Луиза Рамон Пла: За съжаление не мога да ви кажа мои преки впечатления, защото баща ми ни напусна, когато бях само на две години.

Това, което помня от него, са разказите на близките и целия този материал от фотографии. Майка ми беше много по-млада от него. Двамата са имали кратък семеен живот.

Разбира се, приятели и познати много пъти са ми разказвали за работата му, за специалното му отношение към фотографията. Описвали са страстта, с която той е работил. Всъщност това е бил смисълът на живота му.

През 1940 г, когато вече се оттегля от активната журналистическа работа, съм се родила аз и като че ли тогава той изцяло се е посветил на мен. Аз съм била неговото основно занимание.

Тогава може би вие сте станали негова муза. Правил ли ви е много снимки?

Луиза Рамон Пла: Въпреки че сме изкарали малко време заедно, за тези две години татко е снимал само мен. Имам огромен архив с лично мои снимки.

Разкажете по какъв начин творбите на вашия баща стигнаха до широката публика. Все пак всичко това е ваш личен архив.

Луиза Рамон Пла: Когато решихме да съберем неговите фотографии в изложба, и ние не знаехме с какво точно разполагаме. Скоро успяхме да се свържем с фондация "Пабло Иглесиас", която направи възможно да има такива експозиции из много страни.

Къде още е гостувала изложбата „Репортажи от миналото 1908–1940 г.” и същите фотографии ли са присъствали?

Луиза Рамон Пла: Почти по същия начин и същите фотографии са били в Прага, във Виена, в Берлин, във Варшава, в Краков и сега тук. В Испания сме правили повече експозиции на няколко места в страната.

Оттук накъде?

Луиза Рамон Пла: Фондация „Пабло Иглесиас” може да каже това, както и Институт Сервантес, аз още не знам.

Вие успяхте ли да се повлияете от професията на баща ви и специално към черно-бялата фотография?

Луиза Рамон Пла: Да, много ми харесва черно-бялата фотография, дори повече от цветните снимки. Класическата фотографска лента ми е по-скъпа от съвременните дигитални фотоапарати. Може би съм малко несправедлива в това отношение. А иначе съм любител фотограф като всеки.

Каква Испания откривате чрез фотографиите на вашия баща?

Луиза Рамон Пла: Много различна е Испания днес. Като гледам чрез снимките местата, на които е бил баща ми, дори не мога да повярвам, че става въпрос за едно и също нещо. Животът е различен. Хората – също.