Бездомието: Реален факт

Фотоизложба на един от най-известните чешки документални фотографи ще бъде открита в рамките на Фотофабрика.

Индржих Щрайт: Къде е моят дом? може да видим  от 29 септември до 26 октомври. Без да вдига голям медиен шум, човекът и фотографът Индржих Щрайт навлиза в последния, но все още продължаващ фотографски проект, в сложния, в много случаи дори противоречив свят на хората без дом.

Разбира се вече има направени редица проучвания, проекти, професионални книги, безброй колективни споделени митове за нашите сънародници живеещи на ръба, често и на периферията на обществото, но трудно може да се открие дълбоко визуално есе на посветения човек, който интензивно и системно да отбелязва бездомието в Чешката република.

От гледна точка на фотографа, социалната среда на хората без дом е „привлекателна тема“, която обаче, в процеса на документиране, поднася редица капани. Често несъзнателно, фотографът се намира в ситуация подобно на чужденец, турист, който посещава различно културно пространство и в рамките на няколко часа си формира мнение, което впоследствие представя като позиция по дадения проблем. Именно дългосрочният проект на Индржих Щрайт може съществено да промени тази ситуация. Без предразсъдъци и със смирение, изградено от предишни фотографско-социални проекти, авторът се потапя в необятния свят на бездомниците. В новия си цикъл, Индржих Щрайт не се опитва да анализира причините за бездомието, а „само“ доставя образна информация за света, в който не смеем доброволно да встъпим.

Днес, повече от всякога, в нестабилния и непоследователен свят, понятието за дом отново се превръща в тема на деня и покачва акциите си. Домът като убежище за тялото и душата, детайлът от стената на апартамента като място за окачване на картина, масата за поставяне на чаша или книга, собственото легло и т.н. са късчетата, от на пръв поглед очевидните неща, които създават необходимото пространство за съзерцания. Повечето хора от нашето културно обкръжение живеят с увереността, че утре няма да бъдат принудени да напуснат мястото си и отново да скитат. При фотографиите на Щрайт възникват необичайни въпроси, например къде бездомниците намират шестте основни стени, необходими за толкова личните преживявания на всеки човек?

Нестилизираните портрети на бездомници в тяхната естествена среда излъчват взаимно доверие и емпатия. Никой, който няма собствен опит, не може да си представи как се провлачват минутите от полунощ до сутринта при бездомния човек, както и онези мъчителни часове на стъмване, непоносимите секунди, времето, когато може да разчитате само на себе си. И няма никаква „патерица“ - под формата на включен телевизор, работещ хладилник, която да ви дотътри до новия ден.

Този голям и болезнен социален феномен на съвременното общество има и трагично лично човешко измерение. Но има и хора, които доброволно избират бездомието като начин на живот. Тази форма на бездомие, която не е мотивирана от неблагоприятната икономическа ситуация, възрастта или образованието, можем да разбираме като стремеж към абсолютната свобода, което обаче е присъщо на завършения човек, който може да понесе алтернативния начин на живот. Повечето фотографии на Щрайт излъчват индивидуалността и самочувствието на бездомниците. Авторът създава портретите им с голямо уважение, с волята да живеят достойно в рамките на предоставените им възможности. Усилията им да не се отказват от нормалната човечност, изисква невероятна енергия и смелост. Най-вероятно бездомните хора са единствените, които имат шанса да преживеят разпадането на тази цивилизация.

От фотографиите на Индржих Щрайт чувстваме, че бездомието е реален факт, но същевременно и състояние на душата. Показано е положението на хора, които са обезкостени до сърцевината на своето съществуване. Причините за бездомието са индивидуални и за голяма част от обществото неразбираеми. Чрез вечна мантра, която ни дава увереност, че бездомниците сами носят вина за ситуацията си, се опитваме да се отървем от неприятното чувство, че и ние по някакъв начин участваме в несправедливостта на този свят. Няма да научим съдбата на хората от снимките, затова нямаме право да съдим за тяхното положение. Инд

Индржих Щрайт (р. 5 септември 1946 г. във Всетин, ЧР) е чешки документален фотограф и педагог. Завършил е Педагогическия факултет в Университета „Палацки“ в Оломоуц, през 2000 г. защитава доцентура в катедра „Фотография“ във Филмовия и телевизионен факултет на Академията за изящни изкуства в Прага, на 18 септември 2009 г. е удостоен от президента на ЧР с академичната титла професор. През 2014 Висшето училище за изобразителни изкуства в Братислава го удостоява с почетното звание Доктор хонорис кауза.

Реализирал е над хиляда и сто авторски изложби, издал е 30 книги с документална фотография и много авторски каталози. От 1972 концептуално се занимава със заснемане на селския живот. Съсредоточава се върху портрета и ромската тема. През 1982 участва, като единствен фотограф, на забранената изложба на неофициалните художници в Прага, където снимките му предизвикват интереса на ДС. В последствие е задържан и осъден на 10 месеца лишаване от свобода със срок на отлагане 2 години. Забранено му е да снима и е постоянно следен. След излизането от затвора има забрана да преподава.

От 1991 работи върху документални проекти във Франция, Англия, Австрия, Германия, Япония, Китай, Бразилия, Унгария, Русия, Ингушетия, Чечения, Молдова, но и Чешката република. Води студентски фотографски уъркшопове в Института за творческа фотография (ITF). Освен с темата за селото, през последните години се посвещава на заснемане на живота в големи предприятия (Тршинец, Простейов, Острава). През цялото време се фокусира върху социални проекти. Творби на Щрайт присъстват в колекциите на световни и чешки музеи и в постоянната експозиция на Народната галерия в Прага.