Четири магарета

Всъщност, книгата е само повод за Койчев да се заеме с тема, която отдавна го интересува.

Както само той определя, проектът му сега е опит да се направи нещо като “панагерика на магарето”. Магарето обаче тук е онова Христовото магаре – Преносителят на Спасителя, чиято съдба е неизвестна след развръзката на библейската история.

Сега в залата магаретата са четири - като броя на версиите, дадени от четиримата евангелисти за това какво се случва с Преносителя след като Христос слиза от него пред храма.

Концепцията на Павел Койчев има дълбоко философска поука за съвремието ни и за това как светът може да се преобрази с повече правене и по-малко консумиране. Образът на магарето-преносител по някакъв начин визуализира и тази идея - че ползата от нещо и приносът към определена кауза са винаги по-важни от разхищението.

Магаретата на Павел Койчев са и пластическо изследване върху формата и границата между буквалното пресъздаване и пълната, в този случай - трансцедентална абстракция.

За пореден път скулпторът провокира стандартните възприятия с няколко различни трактовки на един и същ образ. Магарето е изплетено от конци или клечки, излято от бронз, моделирано от глина, преминало като форма през всички вариации на материалното – това, което можеш да поставиш съвсем осезателно в пространството.

За разлика от него, фигурата на пренасяния, на Месията, е много повече светлина, неясна абстракция и нещо трудно уловимо за сетивата.

Както във всеки проект на Павел Койчев, предизвикателството е на няколко нива.