Следи от Япония

От 29 юни в галерия Мургаш ще може да бъде видяна мултимедийната инсталация на Владимир Вацев “Traces”.

Авторът е млад и изключително талантлив артист (м, да ,осъзнавам колко соц и забавно звучи това), който учи режисура в Сорбоната и пише хъм... доста добре, освен това първата среща с него се помни достатъчно дълго, за да го нарека възхитителен.

Експозицията, с която дебютира в Софийска галерия, съпоставя две традиционни японски практики, намиращи се между калиграфията и лицето на Кабуки.

В японския език, канджи-то (йероглифа) на писането и това на рисуването се произнасят по един и същ начин. Историята познава два вида калиграфия – докато първата следва правилата за изписване на всеки знак – последователност, конструкция и т.н, то вторият извършва една деформация, която превръща както писането, така и нейното на-писване в пикторален и естетизиран акт.

Първата част от инсталацията, 25-минутният видеофилм, проследява един преход – от лицето до портрета – до достигането на една съвсем свойствена завършеност. Този процес се намира в непрестанна съпоставка със “стилизирането” на една калиграфия – тази, която в превод означава “портрет”.

Различни фази на налагането на грима на Кабуки съответстват на съответни фази в изписването на калиграфията – кинематографично те са обединени чрез паралелен монтаж, който бавно обуславя един собствен ритъм.

Останалите две части – фото и калиграфската експозиции (изложени са подготвителните калиграфии за филма) – следват собствена логика, развитие в пространството и времето, акцентирайки върху двата процеса, по индивидуален начин.

Фотографиите се следват взаимно, показвайки различните стадии на гримирането.

От друга страна, всяка една от калиграфиите е идентична на другите, но в същото време е различна – една част от процеса на търсенето, в което, изписвайки различно знака, той става различен отвъд формата и в Идеята.

Във филма двете техники се срещат, създавайки едно почти некинематично време. Така филмът се превръща в илюстрация, загърбвайки както сюжет, така и наративност - в него “не се случва нищо”.

Действията се случват пред очите на гледащия – процесът на поставяне на грима е проследен от начало до край, постепенно приближавайки се към своеобразния символен център – огледалото – което ще осъществи и паралела между лицето и калиграфичния знак.

Поради своята “безтегловност”, филмът позволява на зрителя да диша – в нито един момент той не е задължен нито да задържа поглед върху него дълго време, още по-малко да го изгледа от начало до край.

Вниманието му остава свободно, за да може да “скита”, притеглен от фотографиите, икебаната или поредицата калиграфии. В този смисъл филмът е медитативен - медитацията е търсена, но по никакъв начин не е налагана.

Изобщо хубави неща ни чакат – при това – до 13 юли – всеки ден на същото място. Аз със сигурност ще го пробвам. И вече знам, че ще е вкусно...