Красиви тела

От 6 юли до 5 август в галерия „Ракурси” ще може да бъде видяна изложбата „Мъжкото тяло 2”. Тя представя живопис – масло, пастели и акварели, смесени техники, както и няколко рисунки, някои от които на авторите Христо Харалампиев и Владимир Морзоханов.

Включени са и пластики от метал, камък и керамика ( Добромир Георгиев и Кирил Кузманов).

Това, което отличава „Мъжкото тяло 2” от предишното издание, е участието на нови автори, някои от които – току-що завършващи Художествената академия – Кирил Кузманов и Антония Ангелова.

От предишните участници своето място в изложбата отново намират Светлин Русев, Христо Харалампиев, Людмил Лазаров и Владимир Морзоханов.

Проф. Иван Газдов представя свой плакат, който е отличен с награда в Япония в категорията „Плакат в интернет пространството”.

За идеята на втората изложба кураторката Румяна Константинова споделя: „Когато през 2001 година ми хрумна идеята да направя изложба от творби, в които е изобразено не женското, а мъжкото тяло, нито за миг не съм си представяла, че тази идея ще предизвика интерес, че ще спечели привърженици или че някой ден ще бъде реализирана. ... Доста изненадващо и за самата мен тя предизвика голям интерес сред колегите ми, а привърженици на това внезапно хрумване се оказаха много повече, отколкото ги виждах в представите си...

Защо мъжкото, а не женското или просто човешкото тяло? Аргументите ми са няколко. Още в изкуството на античността и по – точно в неговата най – представителна област – скулптурата, господар е мъжкото тяло. Чак до ІV в. пр. Хр., когато Праксител създава първото голо женско тяло – на богинята Афродита Книдска. Дотогава, а разбира се и днес, безброй Аполоновци, Хермесовци, Херакли, сатири, копиеносци, дискохвъргачи и красиви юноши пленяват публиката със своите изящни пропорции, с деликатните преходи между отделните части на телата си. 

Християнството отново поставя акцент върху мъжкото тяло. Господ първо създава Адам, а после от неговото ребро извайва Ева. Актът на сътворението на първия човек, пресъздаден блестящо върху тавана на Сикстинската капела, се превърна в нещо като „шифърът на Микеланджело”.

Емблематичната творба на ренесансовия художник, в която божията ръка докосва ръката на Адам и с този жест поставя началото на човешкия род, се превърна много по- късно в обект на безкрайно число реплики, колажи, инсталации и реклами. Извън религиозността, Адам на Микеланджело е всъщност една визия на художника за съвършеното мъжко тяло.

И последно -  в многобройните издания на изложбите „Тялото”, и „Голото тяло”, както и в повечето самостоятелни изложби се представят, с малки изключения предимно женски тела. Това не е ли още един силен аргумент в подкрепа на изложба, която отново обръща поглед към достойнствата на МЪЖКОТО ТЯЛО?“