Паяци от Юпитер пристигат у нас

До 30 февруари в галерия “Райко Алексиев” можем да видим интересната изложба на четирима български художници от най -младото поколение, който творят извън пределите на България – Ив Тошайн, Коста Тонев, Красимира Великова и Светозара Александрова (и четиримата живеят във Виена).

Изложбата има четири заглавия - всяко едно е дадено от един от участниците, защото въпреки общите си търсения като група, авторите се стараят да акцентират и на индивидуалната позиция на всеки един като художник. Паяци от Юпитер – Изгубени категории – АBC – Антагонист отбелелязва една тенденция, характерна за това поколение и изразяваща се във възобновения интерес към живописта като съвременно изразно средство.

Изложбата има за цел да представи четири различни позиции в областта на живописта и рисунката.

Ив Тошайн, Коста Тонев, Красимира Великова и Светозара Александрова са получили класическа основа в България. Развивали са се в преходната ситуация на конфронтация между “старата школа” и “новите виждания”. Това натрупване характеризира работата им едновременно с техническите умения и академизма на бившата източноевропейска школа и съвременната европейска художествена теория и практика.

Търсейки адекватна позиция спрямо проблемите на живописта и мястото й в сложния контекст на съвременното изкуство, художниците, включени в проекта, представят една насока, слабо застъпена в България от 1989 г. насам. Въпреки безспорното развитие през този период на българското визуално изкуство, и днес трудно бихме могли да кажем, че това важи с еднаква сила за съвременната живопис и рисунка.

Именно традиционните медии, онези които в миналото са били водещи и са използвани за идеологическа пропаганда, се оказаха липсващото звено в съвременното българско изкуство, тъй като последвалата политическа ситуация внезапно доведе до вакуум в концепцията за тяхната нова мисия и посока на развитие.

През последните години сме свидетели на безспорния бум, белязан от преоткриването на живописта и по-конкретно на фигуративната живопис в световен мащаб. Източна Европа не прави изключение от това.

Художниците в редица страни намериха индивидуален език, роден от преосмислянето на изкуството от етапа на социализма и намирането на негово естествено продължение, където идеологическата пропаганда се превръща в не по-малко ангажиращ визуален език и естетически коментар на обществото.

Примери за това несъмнено са сцените в бившата Източна Германия и Полша, където Лайпциг, Дрезден и Варшава, вече са утвърдиха като столици на новата живопис.

Паралелна тенденция може да се търси и в България при най-младите художници.