Арт и хомосексуалност от Хавана

На 17 януари (четвъртък), от 18.30 ч. В зали „Безименна” и „Гъливер” на Червената къща ще бъде открита фотоизложбата на канадския фотограф Бабак Салари „Лица, тела, личности: истории от Куба“

Тя представлява колекция от документални фотографии на хомосексуалната и артистична общност в Хавана. Това е третото задълбочено изследване на Бабак Салари върху гей-субкултурите в Латинска Америка.

Насочвайки своя фокус върху идентичността и сексуалността, творбите са своеобразно продължение на „Време в Хючитан“, проект на Салари от 1994, който изучава уникалната култура в Хючитан, Мексико, където хомосексуалните са ценени и приемани като важни членове на общността и семейството.

Пътуването му до Хавана през март 2001 вдъхновява Салари да се върне към тази тема. Малко след това той започва да документира разнородната общност от сексуални работници, студенти, артисти и други личности които се превръщат в главните герои на Хомосексуални в периферията на обществото.

Подобно на Време в Хючитан, Хомосексуални в периферията е интимен поглед върху един обществен сегмент, в който хомосексуалните и други малцинствени групи получават уважение и свобода, които мейнстрийма на обществото не им предлага.

По-късно фотографът документира хуманитарната мисия на Medecins du Monde. Завръща се в Куба през юли 2002, където започва работа по нов проект с помощта на Роберто Сурбано, тогавашния вицепрезидент на UNEAC (Съюзът на кубинските творци и писатели).

До август 2002 проектът еволюира във “Лица, тела, личности: истории от Куба”, в който Салари документира съзидателите на кубинската култура. Като събира заедно трийсет от най-прочутите кубински творци, от танцьори до драматурзи и фотографи, Салари става съпричастен на тяхната мисия да изобличат, изследват и надмогнат границите на сексуалността и идентичността.

Бабак Салари е фотограф и преподавател базиран в Монреал. Започва да се занимава с фотография като тийнейджър в родния си Иран, където публикува в няколко издания преди да влезе в затвора заради политическата си дейност. Три години след Ислямската революция, и след като прекарва шест месеца като затворник на режима на Аятолах Хомейни, той напуска Иран, за да избегне повторно влизане в затвора.

По това време е на 21 години. Прекарва една година като бежанец в Пакистан, след което пристига в Канада, където подновява обучението си и заниманията си с фотография. Има дипломи от Университета Конкордия в Монреал и от Доусън колидж, където по-късно преподава.

Най-сериозните фотографски интереси на Бабак са като хроникьор на малцинствата, обитаващи периферията на обществото. Различните му документални проекти през годините включват поглед върху ирански творци, живеещи като бежанци в Северна Америка и Европа, матриархални туземни общности в Мексико, и хомосексуални и травестити в Куба.

В последните години пътуванията му го отвеждат до Афганистан, Пакистан, Ирак и Палестина, където документира живота на бежанци и пострадали от войната хора, най-вече жени и деца.

Отвреме-навреме фотографските занимания на Бабак стигат отвъд документалното. Една от противоречивите му студийни сесии е наблюдение върху забулването (хиджаб) и голотата. Понастоящем работи върху Цвета на моите мечти, мултимедиен проект включващ фотографии, видео и текст, който се вглежда в темите за смъртта, любовта и заточението.

Бабак публикува творбите си в различни популярни и научни списания в Северна Америка и участва в изложби из целия свят. Hосител e на многобройни награди, включително наградата Gold Addy на Асоциацията на американските рекламисти през 2004 за проекта му Locating Afghanistan.

Бабак Салари е тук и на http://www.babaksalari.com/