Снимки от старите ленти

До 1 февруари в Галерия Сибанк е изложбата „Българската Бел Епок във фотографиите на Георги Георгиев“. В нея са представени около 50 фотографии от колекция „Георги Георгиев” на Национално сдружение „Фотографска академия”.

Изложбата е интересен преглед на творчеството на най-известния български фотограф, направен през характерната за времето естетика с влияния от пикторализма и символизма. Ценната колекция на „Фотографска академия” дава автентичен образ на класиката в ранната ни фотография.

Георги Георгиев (1881 – 1956) е роден в гр. Казанлък. Първите си познания по фотография получава като дете от баща си Стоян Георгиев, автор на първите български ръководства по фотография и сътрудник на списанието La Photographie Francaise и създател на първото фотолюбителско дружество в България.

Още през 1903 – 1904 г. Георги Георгиев издава три монографии: „Фотографията и военното дело”, „Приложение на фотографията в археологическите изследвания” и „Съдебното следствие и фотографията”.

Георги Георгиев е един от първите фотографи заснел киноснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин.

През Първата световна война, като летец-наблюдател прави първите аероснимки на гр. Солун в тила на френската армия. През 1917 г. като помощник началник на училището за летци, преподава „Теория на летенето”, „Въздухоплавателна метеорология” и „Аерофотография” и издава учебник по аерофотография и фотограметрия.

През тази година създава и първата си голяма творба – портрет на летеца Симеон Петров.

В периода от 1920 до 1944 Българският фотоклуб, създаден непосредствено след Първата световна война по идея на авиаторите-навигатори в летище „Божурище”, е единственото средище, което се занимава с проблемите на художествената фотография в България. Най-голям авторитет във фотографските среди тогава е основателят и дългогодишен почетен председател на клуба Георги Георгиев.

През 1924 г. той печели сребърен медал и почетен диплом в конкурса на сп. Photo et Cinema, след което се зареждат медали и отличия в Париж, Берлин, Виена, Милано и др.

Публикува статии в наши и чужди списания. Заедно с Бончо Карастоянов и Пенчо Балкански поставя началото на актовата фотография в България. Владее до съвършенство режисурата и перфектното осветление и постига изразяването на сложни душевни състояния, както в ателието, така и на открито.

През 1950 г. по инициатива на Георги Георгиев се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, на което е директор и преподавател. През 1953 г. поставя началото на фотопериодиката у нас с уникалното издание „Фотовести” и организира първата национална изложба по художествена фотография. До края на живота си провежда курсове за професионалисти за ДП „Българска фотография”.

Последната му обществена изява е на 4 март 1959 г. пред Българския фотоклуб – доклад на тема „Предразсъдъци и творчески несъобразности в практиката на реалистичното фотоизкуство”.