Летящи магарета и селски труд

На 19 март от 18.00 ч., ще можем да видим творби на Марк Шагал и Ролан Удо в новата зала на Националната галерия за чуждестранно изкуство.

Първата е „Графични творби на Марк Шагал – линия, слово,цвят“. Колекцията се излага за първи път и включва девет творби на автора.

Националната галерия за чуждестранно изкуство се гордее, че притежава, макар и малко, графични произведения на Марк Шагал. Няколко от изложените творби от библейския му цикъл, върху който той работи от 1954 до 1967 година. Галерията  притежава и една творба по  романа „Мъртви души” на Гогол.

Лириката в представените стихове на Марк Шагал и на  Блез Сандрар са естествено обогатяване на духа на произведенията от камерната колекция.

Другата експозиция, на която ще можем да се насладим е "Живопис" на  Ролан Удо. Изложбата включва 38 творби и се показва като цялостна колекция за първи път от 10 години. Тя се посвещава на 110-годишнината от  рождението на художника.

Националната галерия за чуждестранно изкуство притежава значителна колекция от негови творби, каквато едва ли съществува в друго музейно пространство. Част от картините са изложени в самостоятелна зала от постоянната експозиция и са добре познати на зрителите.

Сега, след повече от две десетилетия от основаването на Галерията,  те могат да се запознаят с останалите работи от Фонда, които са вече реставрирани и приведени в експозиционен вид.

Марк Шагал - един от най-големите художници на 20 век, би могъл да бъде наречен и приказен поет на реалността. Неговото уникално, неподлежащо на никакви квалификации творчество, прекрачва граници и правила, стилове и направления и остава актуално и вълнуващо и сега.

Шагал е  роден в Русия, град Витепск, през 1887 година. Културата на неговата родина, неговото детство и Революцията, първата му любов, оставят трайна следа в творчеството му, въпреки че  в по- голямата част от живота си твори в Париж и в други градове  във Франция и света.

Неговият еврейски произход и непрекъснатия контакт с две големи европейски култури допринасят в голяма степен за своебразието на изкуството му. В Русия за кратко е студент на  световно известния сценограф и балет-майстор Леон Бакст.

През 1910 г. за пръв път посещава  Париж, където се потапя в живота на ителектуалните среди,  сприятелява се с поета Блез Сандрар и живее в „Ла Рюш” с Модилиани, Сотин, Леже и Липшиц.

Парижката бохема, както и способността му по свой, специфичен начин, да пресъздаде  стилистичните особенности на кубизма и сюрреализма го правят уникален, неподражаем и подкупващо чаровен.

Шагал вълнува с детската си душевност, със чистота и неподправеността при пресъздаването на преживяното. Неговите картини не събуждат почуда - защо някои от къщите са обърнати, защо влюбените двойки летят, защо магаретата приличат на хора и петлите кацат по главите им?

Колоритът в неговото творчество е звучен, мелодичен и безкрайно богат не само в картините, но и в неговите витражи в църквата в Аси и катедралата в Мец.

Френският художник Ролан Удо завършва училището за декоративни изкуства в Париж и отпърво работи в областта на сценографията, заедно с Леон Бакст.

Живописното му дело се оформя между двете световни войни. Удо, наред с Брианшон, е най- видната фигура от групата на  „художниците на поетичната реалност”, изповядващи възгледа, че картината не е лабораторен експеримент, а израз на едно преживяване.

„Изкуството – казва Удо – е за мене само средство. Ако сърцето не чувства нищо, най- добрите изразни похвати остават безполезни.” Той работи във всички жанрове с едно солидно майсторство, което не държи сметка за мимолетните моди.

Неговите основни теми са суровият пейзаж и суровите хора на селския труд.

Излъчващата се самота и сдържано драматичната тоналност, почти монохромност на част от пейзажите, не само разширяват представата за неговите живописни възможности, но и задълбочават погледа към загадката на неговата личност...