Спомен за изкуството

На 26 юни от 18.00 часа в Националната художествена галерия ще бъде открита ретроспективната изложба „Проф. Димитър Арнаудов (1933-1989) - 75 години от рождението на художника”.

В нея за първи път са показани ранните творби на твореца – живопис и рисунки от времето преди постъпването му в художествената академия през 1951 г. при проф. Ненко Балкански.

Голям дял в изложбата представляват и рисунките от натура. Те са в основата на живописта, за която е характерна специфична обобщеност на формите и ярка хармоничност на баграта.

Сред тях по-значими са акварелите и рисунките с туш от циклите “Тунис” (1976), “Грузия”, (1978) и “Щутгард”, (1979), в които Димитър Арнаудов отразява преките си впечатления от видяното и преживяното.

Авторът е известен с търсенето на свой ярък и индивидуален път в живописта още от 60-те г. на ХХ в.

Той го постига изразявайки себе си чрез синтез на формата, който постига по пътя на обобщението. През 1971 г. той получава първа награда в конкурса на Съюза на българските художници „Портрет и голо тяло” за станалия много по-късно христоматийно известен живописен портрет на композитора Петко Стайнов.

През 1973 г. организира първата си и единствена приживе самостоятелна изложба. Досега тя се помни с това, че в нея са показани 27 платна, 16 от които са отхвърлени от предишни общи художествени изложби.

Професор Димитър Арнаудов работи дълги години като преподавател по рисуване в Художествената гимназия и в Архитектурния факултет на ВИАС.

В изложбата е представено и единственото по рода си в нашето изкуствознание издание „Художникът и творбата”, което той защитава през 1976 г. за присъждане на докторска степен.

Ръкописите на стихове и на неиздадените „Белгийски дневници” допълват облика на художника, за да очертаят профила му на поет и човек с аналитична мисъл.

Настоящата изложба е пета по ред след смъртта на художника през 1989 г.