Да видиш невидимото в изложбата "Невидима София"

По традиция се обръщаме към "Програмата" за информация за всички актуални експозиции, но този ноември медията влиза в ролята на куратор и предприема мащабна инициатива, посветена на архитектурното наследство в столицата. От 2 до 5 ноември в галерия Doza и от 6 до 19 ноември в The Mall разглеждаме черно-бели фотографии на красивите, но рушащи се сгради – еталон за изящество и култура, пречупени през артистичния обектив на различни по стил и индивидуалност фотографи.

Изложбата „Невидима София“ ни връща назад във времето, разхожда ни по забравени улици, привлича вниманието ни към скритите съкровища на сецесионовата архитектура и ни припомня колко ценно е да опитаме да съхраним миналото си. Майсторството на всички родни и чуждестранни архитекти, изменили лицето на града между Освобождението и Втората световна война, все още цъфти по фасадите с онези изящни детайли, които превръщат сградите в произведения на изкуството. Произведения, скрили история, която не можем да оставим неразказана.

Днес много от тези еталони на естетика и култура тънат в забвение, невидими за погледа на забързания в делника жител на града. Макар и скрити в сянка, тези сгради отварят портал към отминали епохи и между бръчките на пукнатините в мазилката си ни намигат, припомняйки ни стойността на културната памет и слоевете история, които се крият под повърхността.

Фотографите Бони Бонев, Ваньо Димитров, Георги Андонов, Георги Величков и Никола Николов отварят широко очи и обективи, за да уловят атмосферата на стара София и да съживят духа и красотата на културно-историческото минало на столицата. Повечето от артистите не се занимават специфично с фотография на градска среда. Разнообразните им перспективи и ракурси формират цялостен поглед към един проблем, който все по-често започва да навлиза в общественото внимание – опазването на архитектурното наследство на столицата.

Резултатът е въздействаща колекция от специално създадени за изложбата черно-бели кадри. Каменни исполини надничат под балкони и стрехи, орнаменти пълзят по фронтоните, а брезенти се веят като театрални завеси, приветстващи истинските звезди на софийската сцена – зданията, отражения на душата на града. Всяка фотография е парченце от пъзела, а общата картина хвърля светлина върху скритата София, за да разцъфне отново, видима, осезаема и жива.