Български йероглифи от Шанхай

Ангел Гешев е български художник, който живее от 16 години в Китай.

На 11 юни се открива негова изложба в Шанхай. Още докато е тук, той не учи в Националната академия, а завършва своето образование в Русия.

Поговорихме си за живота му сега, за неговите картини и за връщането му към миналото в неговата родина.

Завършвате образованието си в Москва. Живеете в Китай от доста време. Вие ли бягате от България или тя от вас?

Не става въпрос за бягство, както го разбират в днешно време. Годините бяха такива. А освен това най-важният фактор е любовта. Аз се ожених в Китай и до момента съм там.

Разкажете повече за живота и работата си в Китай.

След толкова години вече ми е доста по-лесно, но в началото беше сложно. Не знаех езика, а  културата, нравите и климатът, ако щете, там са твърде различни. Но човек така е устроен, че свиква с всичко и аз не съм изключение.

Намериха се сродни души, с които и до момента поддържам добри отношения. Създадох графично студио. Това ми е в кръвта, за моя радост и гордост в момента то се ползва с много добро име в Китай. Работих с чудесни и вече много знаменити мои китайски колеги.

Направих една страхотна колекция от графика. Същевременно продължавам да рисувам своите картини и да се реализирам като художник.

Предстои ви изложба. Разкажете повече за нея.

Да, започва на 11 юни в Шанхай – един от любимите ми градове. Тя ще бъде в една френска галерия, с която работих преди 4 години. Останахме взаимно доволни и с приятни чувства, но така се получи, че след това бях ангажиран с авторски договори в Русия. Нямах сили да излагам повече работи където и да е.

Миналата година се появи предложение за поредна изложба при тях и аз се съгласих. А и от толкова време не бях идвал в Шанхай. Този път ще представя 27 картини, като съм ги разделил в две направления. Ще има както китайски йероглифи, така и глаголически знаци. В галерията ще бъдат подредени и мои колажи.

Преди доста време участвахте в изложбата „Българи – творци в странство“. Какви са ви впечатленията от другите художници, които също като вас са напуснали страната?

О, това беше преди 13 години. Ние не бяхме чак толкова голяма група от художници, но наистина това, което ни обединяваше, бе, че носим България в себе си. Всеки от нас се завръща винаги при възможност. Не говоря за носталгия, а за корените които са в нас.

Усетихте ли разлика в търсенето на различни изразни средства от времето когато живеехте в България и след това?

Преди да замина за Русия, в България не съм се изявявал като професионален художник. Иначе имаше търсения и приемственост. Периодите са толкова различни, че бих ги разделил на три: България до Художествената академия, в Русия като студент и художник и в Китай като художник.

Как сверявате часовника си в работата и изобщо необходимо ли е това за твореца?

Разбира се, че е необходимо, даже от гледна точка на познанието. Не бих казал, че се конкурирам с някого, просто правя това, което мисля и мога. За един съвременен творец е необходимо да е в час с нещата, които се случват по света и той да определи своето място сред тях.

В творбите си използвате множество знаци, йероглифи... С какво привлякоха те вниманието ви?

Знакът значи много за мен. Той е средство за комуникация от древни времена. В него се влагат много символи и мистика. Той носи духа на предците ни, тяхното мирозрение и разбирането към света.

Връщате ли се често в родината и ако е така, с какво ви привлича тя?

Винаги когато мога, го правя. Пътувам най-често със сина ми Георги. Дишаме чистия й въздух. Уча го на история, поне доколкото аз я знам. На него много му харесва, за мен да не говорим. Чувствам се отговорен да го посветя в българщината – древна и съвременна.

Като идвате тук, имате ли наблюдения върху работата на българските художници?

Не много. Разглеждал съм работи на пловдивските художници, защото съм от този град и поддържам приятелски отношения с тях.

Различните култури събират или разделят хората?

Привличат ги. Красотата е в това какво носиш и ще дадеш на бъдещото поколение от своите предци, а това е любопитно и за другите култури.