Любиша Самарджич: "Мисля, че се получи едновременно красив и значещ филм"

Един от най-обичаните кинотворци на Балканите – и като актьор, и като режисьор, Любиша Самарджич за пореден път беше сред важните гости на СФФ. Поводът този път бе участието на „Дъжд над Балканите” в секцията „Специални прожекции” на Фестивала.

Медийният интерес към неговата особа и към творчеството му, разбира се, беше изключително голям. Ето какво разказа г-н Самарджич за нашите читатели в кратките 15 минути, в които имахме наистина огромното удоволствие
да се срещнем с него.

Г-н Самарджич, да започнем с новия Ви филм, който има за фокус едно мултиетническо общество през първата половина на ХХ век. Името – и на филма, и на романа, по който е създаден – говори само за себе си. Дъждът точно по нашите земи е доста комплексен и многопластов като символ…

След всички вълнуващи теми, които ме вдъхновиха да направя и „Небесна кука” (бомбардирането на Белград), и „Наташа” (голямата корупция и криминалната действителност през 2001 г.), и „Пуста земя” (един суров филм за нас самите, в който в един жилищен блок живеят хора с различна вяра и различна националност, но не могат да създадат здраво общество), стигнах до една тема, която за мен е преди всичко общочовешка. Прочетох романа на Гордана Куич, която през последните 15 години не се беше доверила на никого да го екранизира. Тя обаче се довери на мен, защото беше гледала моя сериал Jesen stize, dunjo moja и много го беше харесала. С голямо уважение ми каза: „Направете го по вашия начин, не ме интересуват никакви пари. За мен е важно само да направите филм, по-добър от романа”. Когато завършихме пилотната серия на „Дъжд над Балканите”, тя ми се обади по телефона, разплакана, и ми каза: „Любиша, твоят филм е далеч по-добър от романа! Благодаря ти за всичко – от самото начало вярвах, че именно ти си човекът, който ще претвори света на романа по един наистина вълнуващ и интересен начин”. И аз мисля, че се получи един филм, който е едновременно и красив, и значещ.

Каква е съдбата на филма и на сериала „Дъжд над Балканите” след завършването им?

Сериалът имаше много голям успех на територията на бивша Югославия, откупиха правата му и за Китай и в момента разговаряме и с НВО. Филмът „Дъжд на Балканите” вече обиколи и цял континент – Австралия: от Мелбърн, Аделаида, Канбера та чак до Пърт и Сидни, после беше на филмовия фестивал в Гоа, Индия, после в Албания, беше награден в Испания. Следва филмовият фестивал в Маями… Така че аз съм оптимист и мога само да се надявам, че наистина съм направил филм с универсално послание.

Споменахте филми като „Пуста земя” и „Небесна кука”. Дали за в бъдеще имате идея да направите подобен филм и какво не ни достига тук, на Балканите, за да живеем един спокоен и хармоничен живот заедно?

Искам да направя един политически филм – филм, в който политиката да бъде не толкова тема, колкото основа и бекграунд. Филм, който да разказва за хора, избрали политиката, за да забогатеят. Това е тема, която, вярвам, е близка и до вашата действителност тук. Филм за нас, бившите социалистически страни, които прерастваме в капиталистически, за хората, които не са свикнали със суровия капитализъм. Става дума за онзи капитализъм, който не признава човешките права, дава ти ултиматум да работиш по 12-14 часа на ден, без да ти дава право на отговор „да” или „не”, за онзи капитализъм, който разрушава семействата: родителите трябва да работят по цял ден, нямат време за децата и те отиват на улицата, където не ги чака нищо добро…

Един въпрос, който може би всички ви задават: кога отново ще ви видим в главна роля? Или предпочитате изцяло
режисьорската работа?

Аз съм един от тези хора, които в актьорските си години са изградили естетика, искреност, мяра и вкус. Те залегнаха и в основата на режисьорската ми работа. Имаше главни роли в моите собствени филми, които можех да изиграя, но не изиграх. Като режисьор аз контролирам всичко в работата по филма. А ако в този филм играя и главната роля, трудно мога да контролирам и себе си и би се получил по-лош филм.