"Цветът на хамелеона" на Емил Христов на София Филм Фест

Вече 10 години международния конкурс на София Филм Фест включва първи и втори игрални филми от цял свят. Eто и първите три от вече селектираните филми за тазгодишния конкурс, който ще включи общо 12 заглавия:

„Цветът на хамелеона” (2012) е режисьорски дебют на един от най-търсените и успешни български оператори в последните 25 години – Емил Христов. Впечатляващата екарнизация по романа на Владислав Тодоров „Цинкограф” успя да завладее не една фестивална публика от световната си премиера в Торонто през септември и успешния си път през Солун, Стокхолм, Вашингтон и Гоа. Преди броени дни се разбра, че е сред първите седем слекетирани за участие във фестивала New Directors/New Films на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и „Линкълн Сентър”, който ще се проведе между 20 и 31 март 2013 година. „Цветът на хамелеона” е първото българско заглавие на New Directors/New Films от 35 години насам.

Режисьорският дебют на Емил Христов е носител на 4 награди от тазгодишното издание на фестивала „Златна роза” във Варна, между които и приза за най-добър филм. Главните роли са поверени също двама дебютанти на големия екран – изпълнителят Руши Видинлиев и младата актриса Ирена Милянкова (позната от нашумелия български сериал „Под прикритие”). Участват и Руси Чанев, Деян Донков, Самуел Финци, Светлана Янчева, Михаил Билалов, Михаил Мутафов, Христо Гърбов, Касиел Ноа Ашер.

Емил Христов определя филма си като жанрова смес от гротеска и драма, комедия и психотрилър. Действието на филма се развива уж в България, но не съвсем, по времето на нежните революции в Източна Европа. Руши Видинлиев изпълнява ролята на Батко Стоименов – инциативен доносник и конспиратор, обучен за добровлен агент на ДС. След настъпване на промените, обаче той е уволнен. И тъй като не може да съществува без втората си кожа на конспиратор, той решава да създаде своя, алтернативна мрежа от информатори...

„Панихида” (2012) е дебютен режисьорски проект на родената в Молдова Ана-Фелиция Скутелнику. Филмът е носител на приза на Роберт Бош за копродукции от 2010 година, както и на наградата „Киното на 21-ви век” от кинофестивала в Рим през 2012.

Историята в „Панихида” отвежда зрителите в малко селце насред Молдова, където умира една възрастна жена. Според местните традиции, цялото село е в траур и трябва да се сбогува с починалата. „Създаването на „Панахида” бе пътуване, изпълнено с открития и изненади, защото пред камерата застават обикновени хора, които са прекарали живота си в това тихо молдовско селце, - разказва Ана-Фелиция Скутелнику. - Опитахме се да уловим усещането за безвремие и мимолетност, фаталност и вечност, които съжителстват заедно на това вълшебно място. Срещнахме се с човешки същества, за които смъртта е нещо естествено; те така се наслаждават на пеенето, пиенето и живота, че „Панихида”, което означава „погребение” според източно православната църква, се превърна в един филм за красотата на живота на Земята”.

Ана-Фелиция Скутелнику е родена през 1978 г. в Кишинев, Молдова. Тя работи в продължение на четири години в театъра в Бенин, Западна Африка, после записва кинорежисура в DFFB (Германска академия за кино и телевизия в Берлин). Нейните късометражни филми „Оntre ziduri” („Между стени”) и „Hinterhof” („Backyard”) са показани на многобройни филмови фестивали и са носители на няколко награди. Критиката определя „Панахида” като „пътуване към корените, регионален филм без грам кич – в началото на една режисьорска кариера – нещо, което без съмнение ще представлява интерес за дълго време”.

„Шаркия” (2012) е копродукция между Израел, Франция и Германия, дебют на израелския режисьор Ами Ливне.

Трогателната камерна драма разказва за младия бедуин Камел, горд охранител на Централната гара в Беер Шева. Камел живее в малко селце в пустинята, а най-важният човек там е брат му Халед, който обича жена си Надя и работи в строителството. Междувременно става ясно, че властите са решили да съборят къщите в селцето. Камел решава, че съдбата на селото зависи от него: прави малка бомба, скрива под пейка на автогарата, за да я открие уж случайно малко по-късно, полицаи и репортери да се втурнат към автогарата, а той да се превърне в герой на деня. Както и да успее да каже пред телевизията, че селото му е в опасност. Но... всъщност нищо не се променя. На следващия ден идват екипите, за да събарят постройките. Събрани от нещастието си, Камел, Надя и Халед наблюдават как булдозерът разрушава къщата им...

Филмът, заснет в пустинята Негев с естествени, силни изпълнения от натуршчици, рисува сдържано злощастната съдба на бедуинско семейство, което живее в непризнато от властите селце в съвременен Израел.

Режисьорът Ами Ливне е роден през 1975 година в Тел Авив, Израел. Завършва кинофакултета на колежа Бейт-Берл през 2003. Пише сценарии, продуцира и режисира няколко късометражни филма. „Шаркия” е дебютът му в игралното кино и е включен в програмата на 17-ия София Филм Фест.