Кой е казал, че анимацията е само за деца?

В рамките на София Филм Фест се състоя премиерата на 13-минутния анимационен филм на Александра Зареба „Малкият червен хартиен кораб“ – една голяма история за приключения, метаморфози и преследването на мечтите. След прожекцията взехме от Александра късометражно интервю. Ето как тя представи „Малкият червен хартиен кораб“:

„Това е един кратък филм за мечтите и за това, което се случва, когато ги следваш. Музиката в него беше написана специално за нас от двама полски композитори – Павел Микитин и Томаш Янохта.“

Имате много реалистичен подход към анимацията – имитирате присъствието на камера. Защо?

Не съм сигурна защо. Първо направих книга по тази история. Филмът винаги съм си го представяла така. Не е съзнателно избран подход, просто така го виждах в главата си. В анимацията човек може да не се съобразява с реалността. Едно хартиено корабче не би могло толкова дълго да оцелее във водата, но в анимацията можеш да правиш каквото поискаш и точно за това избрах анимация. Донякъде имах желанието да направя филмчето реалистично. Исках светът да изглежда истински и да поставя истински препятствия на главния герой, докато той преследва мечтата си.

Разкажете ми за книгата, от която е започнало всичко.

Това е книга с картинки. Има някои разлики между нея и филма, защото с думи се разказва по-лесно. Книгата не е детска, въпреки илюстрациите. Тя се харесва на хора от различни възрасти и всеки я интерпретира напълно различно.

Странно, но хората често смятат и анимацията за нещо детско.

Това е истина, но в момента има промяна. Прави се все повече анимация и хората вече свикват, че не всяка е за деца. Но анимацията за деца трябва де по-добра от тази за възрастните, защото децата са много критични по своя си начин.

Трудно ли е човек, който първо е учил кинокритика, да започне да прави филми?

Мисля, че сега мога да бъда дори по-добър критик, защото разбирам повече неща за правенето на филми как изглежда работният процес, колко усилия са необходими и колко компромиси трябва да се направят, за да има филм накрая, как се бориш с идеите си. Мисля, че пътят от критика към творчество е благотворен.