Колекцията, жената, играта

Две български и едно чуждестранно представление са в програмата на Варненско лято днес.

Тя ще започне с „Колекцията“ на Крикор Азарян – постановка в Театъра на Армията.

Представлението по Харолд Пинтър ни запознава с едно семейство, в което фриволна съпруга – моден дизайнер, съобщава най-спокойно на ревнивата си половинка, че на свое скорошно турне му е изневерила с млад красавец.

Това предизвиква редица не особено приятни случки за въпросния мъж. Цялото действие се движи по ръба между истината и лъжата и всички герои играят собствения си театър, избягвайки реалността на всяка цена..

„Колекцията“ започва в 18.30 на Основна сцена.

От 20.15 на сцена Филиал стартира спектакълът на Драматичен театър-Скопие, Македония „Жената като бойно поле“.

Режисьор на спектакъла е Владлен Александров, който е и директор на изключително успешния напоследък Пазарджишки театър.

„Жената като бойно поле“ е пиеса на известния румънски драматург Матей Висниек.

Тя се занимава с изключително сложния проблем за насилието върху жената по време на етническите войни в края на двадесети век и по-специално – разпадането на бивша Югославия.

Спектакълът търси отговор как всичко това рефлектира върху психиката на жената и върху всичките й същности.

„Жената като бойно поле“ е призив срещу всякакво насилие, етническо разделение и политическо „скодоумие”.

Спектакълът ще гостува и в София на сцената на Младежкия театър на 11 юни от 19.00 часа.

От 20.00 на сцената на Кукления театър във Варна пък ще се играе „Краят на играта“ на Лилия Абаджиева – блестящ втори опит върху Бекет на режисьорката, който донесе на Николай Урумов Аскеер за поддържаща мъжка роля в представлението.

Действието на пиесата включва четирима персонажи, които постоянно спорят и се карат помежду си - възрастния и сляп Хам, който не може да стане от инвалидната си количка, прислужника му Клов, който не може да седне, майка му и баща му, които нямат крака и живеят в кофи за боклук.

Всички те са в полупразна стая на края на света, а пиесата се занимава с вечната игра, която разсейва човека от неминуемо идващия край, на който сме обречени от началото...