Видео от постановките гледайте тук

Зад първата постановка (играе се в Сфумато) стои младият режисьор Антон Угринов, с екип от току-що завършилите НАТФИЗ Александър Кадиев, Борислав Веженов, Илиана Коджабашева и Юлиян Рачков.

Зад втората (играе се в Армията) – проф. Крикор Азарян с утвърдения актьорски състав, включващ Антоанета Добрева – Нети, Камен Донев, Георги Кадурин и Петър Антонов.

Този в Сфумато ни посреща на камерната сцена – тясно, сгъстено пространство, а сценографията на Александър Смолянов е повече от лаконична – като щрих, който носи усещането за строеж-рамка на психологическите процеси в нея.

Обратно на това, Армията е отворила голямата си сцена за очевидно скъпия декор на Николай Нинов, който имитира битова обстановка – буквално, луксозно, реалистично.

Пинтър на Угринов е изключително психологизиран, съсредоточен в несъответствието между игра и действителност, неясен, объркан и напрегнат.

Младият режисьор се е опрял на езика-пречка в общуването, за да покаже как театърът в живота понякога става опасна игра с огъня.

Решението му е всички диалози да се случват като в сън, персонажите са като марионетки, подвластни на абсурда-кукловод в драматургията на Пинтър.

Доста различно е решението на пиесата на Азарян. На неговата сцена всичко е малко по-приземено, по-реално.

Сам режисьорът призна, че се чувства отдалечен от проблемите на повърхностната социална прет-а-порте група, към която принадлежат героите.

И в спектакъла отдалеч личи, че онова, което става на сцената, е доста далеч от вътрешните светове на когото и да било в екипа.

Макар логиката на езика на Пинтър да е разчетена вярно и аргументирано, спектакълът така и не се отделя от буквалното – той е една добра интерпретация на текст, но не бих казала, че в него има решение, което да казва: „тук сме Пинтър и ние“.

Особено различна е актьорската игра в представленията.

Младият екип в Сфумато сякаш е обсебен от персонажите – всяка дума, всеки поглед и особено всяка пауза са наситени с огромен заряд. Въпреки клаустрофобичната атмосфера на малкото пространство, те не изпускат напрежението нито за секунда и през цялото време държат зрителите на нокти и в очакване на нещо страшно, което витае във въздуха.

Дори отвореният финал с In Your Room на Depeche Mode ни казва, че всичко се случва някъде там, в нечие чуждо херметическо пространство и нищо не е сигурно, и нищо не е каквото изглежда.

Актьорите в Армията пък са избрали точно обратното – Нети имитира празноглавите кукли в модната индустрия, Камен Донев отново показва хорца и специфичната си лудост, Георги Кадурин е засилил любовния мотив в поведението на своя персонаж – неговият Хари е почти толкова ревнив, колкото съпругът на Стела.

Лично за мен приятната изненада в спектакъла беше участието на Петър Антонов – неговото завръщане към театъра е особено сполучливо с този персонаж.

Важно е, че към пиесата (доста по-кратка в Армията) е добавено още едно произведение на Пинтър – „Гара Виктория“ – адски силно изигран монолог от Меглена Караламбова. Въпреки че е нещо като контрапункт на предния текст обаче, за мен комбинацията е ненужна и двете коренно различни пиеси стоят като залепени една за друга.

Както професор Азарян каза на пресконференцията, „всеки има своя Пинтър“.

Знам, че моят се играе някъде в тъмното пространство на Сфумато.

Къде е твоят, провери сам – Колекцията в Армията е на 7, 11, 20 и 25 февруари, а Колекцията в Сфумато се играе на 2 февруари и 10 март.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase