Отборът на надеждата и радостта от играта

Снимка: Спортс Мениджмънт България

1 / 11

България завърши на девето място в крайното класиране на световното първенство по футбол за бездомни хора, което се проведе в Амстердам. Освен престижното класиране, нашите момчета спечелиха и купата на Армията на спасението, която е втора по значимост в състезанието. Деветото място в шампионата е най-доброто постижение за българския отбор през последните четири години, в които той е част от атрактивното състезание Homeless World Cup. Тази година в световното първенство взеха участие общо 47 мъжки отбора, а тимът на България бе най-младия със средна възраст от 19 години.

За спортните успехи, чистата радост от играта, духа на Homeless World Cup и бъдещето на младите хора в тежко социално положение, Dnes.bg разговаря с Виктор Кирков – изпълнителен директор на "Спортс Мениджмънт България", официален партньор на фондацията Homeless World Cup за нашата страна.

Г-н Кирков, България завърши на девето място в крайното класиране на световното първенство по футбол за бездомни хора в Амстердам, а освен това спечели и купата на "Армията на спасението", която е втора по значимост в състезанието. На какво се дължи този голям успех?

На 11 август тази година проектът навърши четири години. Още от създаването му го проектирах с характеристиките на професионален футболен клуб. С всяка изминала година се усъвършенстваме и се стремим към по-високи спортно-технически и социални резултати. При дебюта си през 2012 г. в Мексико Сити "Отбор на надеждата" завърши четиринадесети. Година по-късно в Полша отстъпихме с три места в класирането, но за сметка на това спечелихме купата на град Познан. Същевременно тогава женският ни тим стана европейски шампион и завърши седми на световното първенство. През 2014 година заехме 12-а позиция в крайното класиране на първенството в Чили, а през тази се придвижихме с нови три напред. Интересното е, че на шампионата в Амстердам миналата седмица бяхме най-младият състав от 47 участващи тима, като средната възраст на играчите ни е 19 години. Четири от момчетата са на 16 години, което прави успехът на "Отбор на надеждата" наистина грандиозен. Тези резултати обаче са плод на много труд и добро планиране на всеки детайл – тренировки, екипировка, медицински прегледи, застраховки, логистика, психологическа подкрепа и др.

Трудно ли се работи с момчета в толкова тежко социално положение? Или може би те по-лесно се мотивират?

Основните мотивиращи фактори на всеки от участниците са любовта към футбола и фактът, че представят България на голям футболен форум. Върху тях социалния статус като цяло не оказва влияние. В първите три години на проекта имахме 23-ма играчи преминали през институции и един бежанец. Това лято в националния тим попаднаха пет момчета от ромския квартал "Факултета", които не живеят в добри условия. Обясних им, че преди всичко те представят родината си България пред света. След това тяхния ромски етнос в рамките на страната, като благодарение на популярността на проекта ще имат възможност да разбият много от предразсъдъците в обществото. На трето място те представят и самите себе си, като евентуален успех рязко ще се отрази и на позиционирането им в локалната общност. Момчетата бързо осъзнаха своята отговорност и въпреки младостта си съумяха да я поемат, за да се стигне до постигнатия от тях успех.

На практика това е най-доброто постижение за българския отбор през последните четири години, в които той е част от "Homeless World Cup". С какво участието в този турнир ще помогне  на младите хора от отбора?

Социалната промяна, която води до по-успешна интеграция, се реализира още в тренировъчния процес. Там треньорите изграждат в състезателите ценни качества като дисциплина, организираност, носене на отговорност, работа в екип и др. Благодарение на тях играчите по-лесно поемат живота си в ръце, съумяват да запазят работата си и продължават образованието си. Посещението на самото световно първенство също е изключително мотивиращо. Нито един от състезателите в тазгодишния ни тим не беше летял със самолет, а шест от осемте никога не бяха напускали границите на България. Новата опитност, очакванията, медийното и общественото внимание са само част от факторите за реализиране на положителна промяна. На световните първанства по футбол за бездомни хора играчите имат възможност да опознаят културните особености на над 50 страни и да се запознаят с бита на домакина на първенството, който тази година беше Холандия. Това неминуемо разширява много мирогледа на момчетата от "Отбор на надеждата".

Световните първенства за бездомни се провеждат вече повече от 10 години. Според вас, постигат ли те своята основна цел?

В световен мащаб, националните партньори на фондация Homeless World Cup отчитат успешна социална интеграция на 75% от участниците на мондиала. В България този показател надхвърля 92% за последните 4 години, като частичните неуспехи се дължат преди всичко на пробойни в образователната система, а не на грешки в нашата работа. В момента имаме момчета реализирали се в Лондон, в голяма германска компания в България, а бежанецът Куаси Ив е на път да създаде свое семейство в страната, след като започна работа преди година и половина и продължи образованието си в българско училище.

Реална цел ли е България да бъде домакин на някое от бъдещите издания на турнира?

Организацията на подобен форум изисква огромни средства, които да покрият настаняването, храната и локалния транспорт на над 700 участници и съдии за период от 10 дни. Към това трябва да се прибави и изграждането на терени и трибуни в центъра на града. Към момента това е непосилно за която и да е община в страната. Същевременно съществува вариант България да бъде домакин на първото официално европейско първенство по футбол за бездомни хора идната пролет, в случай че Европейската комисия одобри проекта по програма „Еразъм +” на фондация Homeless World Cup. В този престижен футболен форум би трябвало да вземат участие 8 европейски и 4 български тима.

Срещате ли подкрепа от държавните институции, от спортното министерство или от БФС?

Подкрепа от БФС и Аматьорската футболна лига получихме само първата година на проекта, когато ни предоставиха топки, анцузи и локален транспорт за територията на София на варненския "Отбор на надеждата". В първите две години на проекта имахме и спонсорски договор със Спортния тотализатор, по който получихме общо 6000 лв. с ДДС. За същия период аз платих на Национална спортна база към Министерство на младежта и спорта над 9000 лв. за лагерите на националните състави. Трябва да се има предвид, че от тотализатора получиха и доста висока еквивалентна рекламна стойност от позиционирането си в рамките на проекта. Партнираме си отлично и с общините по отношение на логистиката и осигуряването на терени.

Аз лично предпочитам финасирането да идва от големи компании, които желаят да се асоциират с проекта и същевременно получават достатъчно висока еквивалентна рекламна и PR стойност от партньорството си с "Отбор на надеждата". Фирмата ми "Спортс Мениджмънт България" ЕООД има изключителни коректни взаимоотношения със спонсорите на тима още от неговото създаване.

Имаме ли сили за по-предно класиране на следващото първенство и къде ще се проведе то?

Всяка година по регламент на Homeless World Cup съставите са различни и България разполага с отбори с потенциал да влязат в първата осмица на състезанието, която играе за световната купа. Това обаче не се е случвало до този момент, тъй като играчите не са психически готови за такъв успех. Тази година съставът ни беше много млад, а през предходните години работихме изцяло с младежи израснали в институции, на които цял живот им е внушавано, че са втора категория хора. Изграждането на лидерски качества, които са определящи за постигането на голям успех, изисква по-продължителна работа и не може да се осъществи в рамките на една година. Това лято водих отбор на европейското първенство по стрийт футбол в Германия, в който имаше 2 момчета от първия ни отбор от Мексико Сити. Те вече имат изградени лидерски качества и това се оказа определящо за спечелването на бронзовите медали в състезанието.

Все още няма яснота къде ще бъде следващия шампионат. Според президента на фондация Homeless World Cup Мел Йънг решението трябва да бъде взето до два месеца, като неговото лично желание е следващият домакин да бъде от Азия.