Има ли план "Б", ако Китай откаже да купува US дълг?

Когато вземате пари назаем, винаги е добре да имате план „Б“, в случай че някой голям кредитор ви обърне гръб. Това правило важи независимо дали сумата е няколко хиляди долара или около трилион, какъвто е размерът на щатския държавен дълг към Китай, пише Ройтерс.

Сега, когато китайският президент Ху Дзинтао е във Вашингтон, е добре да се запитаме за резервния план на Белия дом, в случай че един ден връзките между двете страни изненадващо се обтегнат и Пекин реши да се отърве от щатските облигации, които държи.

Официално Китай е най-големият чуждестранен кредитор на САЩ. Пекин притежава щатски облигации за приблизително 900 млрд. долара или за малко над 1 трлн. долара, ако включим в това число и облигациите, държани от Хонконг.

Това означава, че ако Китай изведнъж започне да продава големи количества облигации, ударът върху щатските дългови пазари ще е много голям.

Според повечето експерти в случай че има вероятност това да се случи, щатското правителство ще се опита да убеди американците да купят повече американски дълг - също както през Втората световна война - и ще помоли правителства на приятелски страни да се намесят на пазарите.

Банките също могат да бъдат приканени да закупят американски дълг, а като крайна опция може да се намеси и Федералният резерв (Фед), въпреки че подобна стъпка крие риск да превърне всяка евентуална слабост на долара във валутен колапс.

Все пак идеята, че Китай изведнъж ще започне да продава американски дълг, е почти немислима за мнозина анализатори.

В крайна сметка, всяко отслабване на щатските дългови пазари и неизбежната суматоха на глобалните пазари, включително вероятната слабост на долара, би засегнала сериозно китайската икономика, особено след като САЩ е толкова голям пазар за китайския износ.

За да се стигне до подобен сценарий, вероятно би трябвало да наблюдаваме драматично ескалиране на напрежението в спор от мащабите на този за бъдещето на Тайван или проучването и добива на нефт в оспорвани води на Южнокитайско море, където е възможна военна конфронтация между двете страни. Подобна конфронтация би помогнала на Вашингтон да убеди американците да купят американски дълг по патриотични причини.

Пекин обаче може да оправдае разпродажба на американски дълг и в случай, че има вероятност от колапс на долара поради провал на Вашингтон да намали бюджетния си дефицит и дълг.

„Притеснявам се, че може би се намираме в преломна точка“, казва Ешуар Прасад, икономист на Brookings Institution и бивш стратег на Международния валутен фонд (МВФ) по въпросите за Китай.

„Ако Китай обяви: "Няма да купуваме повече щатски облигации", това ще изнерви пазара, а хората ще започнат да се питат как САЩ смята да финансира дълга си“, казва той.

През 2009 г. икономистът Брад Сетсер предложи САЩ да изградят мрежа от валутни суапове със свои политически съюзници като защита, в случай че страна като Китай реши да напусне щатския дългов пазар.

След началото на дълговата криза в Европа списъкът със страни, които са готови да се намесят и да закупят щатски облигации или да предоставят заеми във чуждестранна валута, вероятно е намалял.

След като Сетсер публикува предложението си, за да спаси единната европейска валута, на Германия се наложи да предостави милиарди евро на закъсали страни от еврозоната. Също така значителен брой европейски страни разчитат на суапови споразумения с Фед и те едва ли ще са в състояние да помагат на САЩ.

Япония може да се намеси с известно допълнително финансиране, но то вероятно ще бъде ограничено, тъй като страната има масивен дълг и правителството в Токио се опитва да убеди повече японски компании и домакинства да купуват японски дълг.

Други страни, изкупуващи големи количества щатски облигации с цел да не позволят на валутите си да се повишават, като Тайланд и Индия, както и страни с големи институционални фондове като Сингапур, също могат да бъдат приканени да купят допълнителни количества щатски облигации.

Накрая се нареждат износителите на петрол от Близкия изток като Саудитска арабия и Обединените арабски емирства, които традиционно се приемат за съюзници на САЩ. Заедно, тези страни държат щатски облигации за около 210 млрд. долара.

„Всички тези страни вече масивно са инвестирали в щатски облигации“, казва Ерик Стейн, вицепрезидент и портфолио мениджър на Eaton Vance в Бостън. „За тях ще е трудно да разширят позициите си“, казва той.

Въпреки това според анализаторите ако няколко от основните икономики подкрепят САЩ, облигационните пазари ще се успокоят.

Цената за САЩ обаче може да бъде сериозна. Цитиран от Ройтерс банкер, пожелал анонимност, прогнозира, че на САЩ може дори да се наложи да въведе валутен борд, фиксирайки долара към кошница от чуждестранни валути, за да могат чуждестранните инвеститори да са спокойни, че щатските облигации, които придобиват, няма изведнъж да се обезценят.

Възможна е и нова намеса на Фед.

В крайна сметка, програмата за 600 млрд. долара за изкупуване на щатски дълг, която Фед обяви в началото на ноември, е по-голяма от общото количество дълг, придобит от Китай през 2010 г. По данни на американското финансово министерство брутното количество дългосрочен щатски дълг, придобит от Китай в периода януари – ноември 2010 г., възлиза на 260 млрд. долара.

Подобни действия от страна на Фед обаче могат да са ефективни единствено при ниска инфлация и бавен икономически ръст.

Още анализи от Investor.bg