От Бангладеш и Индия до Белгия: Протестите на GenZ обхванаха целия свят

В Бразилия те се мобилизираха онлайн с милиони, споделяйки видеоклипове и разпространявайки мемета. В Сърбия те прекосиха Европа с велосипеди и участваха в ултрамаратони, за да бъде чут гласът им. 

И двете движения попаднаха в центъра на международното обществено внимание миналия месец, превръщайки се в ключов елемент от съпротивата срещу авторитаризма по време на предизборни кампании. Те обаче разкриха и по-широк феномен, който се наблюдава в глобален мащаб - движения, водени от младите хора, променят политическия пейзаж.

"Поколението Z се надига", казва Ерика Ченоует, политолог от Харвардското училище "Кенеди", пред The Guardian. "Напълно ясно е, че значителна част от това поколение е уморена да стои отстрани, докато политическите системи ги разочароват."

Изследователи са документирали поне 25 протеста по целия свят, в които тази възрастова група - обхващаща приблизително хората на възраст между 14 и 29 години - е изиграла роля.

От Бангладеш до Белгия и от Италия до Индия изглежда, че поколението Z - което съставлява около една трета от световното население - е намерило своя глас.

"Възможно е поколението Z да преживява глобално политическо пробуждане", пише Ченоует в скорошно есе.

Причините, поради които те излизат на улицата, са разнообразни: от протести срещу корупцията и липсата на равни възможности до искания за повече инвестиции в образованието, достъпни жилища и мерки за справяне с климатичната криза.

Много от първите протести, които предизвикаха широк отзвук, се състояха в Азия и Африка. През 2024 г. студенти в Дака, Бангладеш, попаднаха в световните новини, след като осъществиха това, което беше определено като първата в света успешна революция, водена от поколението Z.

Протестите започнаха заради закон за квотите, но бързо прераснаха в по-мащабно изразяване на недоволство срещу все по-автократичното управление на министър-председателя Шейх Хасина. Два месеца по-късно Хасина подаде оставка и напусна страната с хеликоптер, след като - както съобщи "Асошиейтед прес" - беше "прогонена от млади протестиращи".

Две години по-късно и на 4000 мили разстояние, студенти застанаха начело на друга революция - този път в Сърбия

Те се противопоставиха на правителство, което постепенно затягаше контрола си върху медиите и запълваше държавните институции с партийни лоялисти.

В края на миналия месец студентското движение в Сърбия премина от улиците в коридорите на властта, след като участниците в него постигнаха отстраняването на Александър Вучич на изборите, слагайки край на 14-годишното управление на неговата партия.

Студентите и младите хора отдавна са в челните редици на стремежа към промяна, отбелязаха наскоро анализаторите Кейт Далер и Себастиан Дитген, давайки за пример движението за граждански права в САЩ и "Арабската пролет" от 2011 г.

"Уникалното в сегашното движение е инфраструктурата за мобилизация: TikTok и X усилват и ускоряват изразяването на недоволство, сървърите в Discord и груповите чатове позволяват децентрализирано планиране, а виртуалните частни мрежи (VPN) и дублираното съдържание помагат на организаторите да заобиколят спиранията на интернет", посочват те.

Именно тази мощна комбинация - млади хора по улиците и социални медии - допринесе за завръщането на Луиз Инасио Лула да Силва, който спечели президентските избори в Бразилия миналия месец. След тежка загуба на първия тур от десния сенатор Флавио Болсонаро, в политическото ляво пространство на страната настъпи униние.

Това продължи, докато студенти от Федералния университет "Флуминенсе" не се мобилизираха за шествие в подкрепа на Лула, което отприщи вълна от подобни прояви в цялата страна. Скоро след това 42-годишният конгресмен и съюзник на Лула - Андре Жанонес - създаде канал в WhatsApp, наречен "Армията на Лула". Той привлече милиони хора, желаещи да помогнат за популяризирането на съдържание в подкрепа на Лула в социалните мрежи.

В нощта на победата си Лула призна силата им.

"Искам да благодаря за щедростта на младите хора в Бразилия, които излязоха по улиците, за да защитят демокрацията", каза той.

Някои политици се опитаха да привлекат представителите на поколението Z още от самото начало

В САЩ кампанията на Зоран Мамдани за кмет на Ню Йорк съчета умело използване на социалните мрежи с армия от около 50 000 доброволци, в чието ядро ​​бяха именно младите хора. Вестник "Ню Йорк Таймс" отбеляза, че "доброволчеството в кампанията на г-н Мамдани се превърна в утеха" за младите нюйоркчани, тъй като кампанията не беше насочена само към "мобилизация, а и към социализация".

Това беше препратка към глобалния контекст, в който много представители на поколението Z навлязоха в зряла възраст - свят, раздиран от конфликти като войната между Израел и Газа, ескалиращата климатична криза и възхода на национализма, докато правилата, формирали международния ред след Втората световна война, започват да се разпадат.

През последните седмици вълна от протести, водени от младежи, обхвана Европа 

От ученици във Франция, настояващи за по-добри условия за учене, до младежи в Испания, които разпънаха палатки, за да поискат достъпни жилища. В Германия хиляди хора излязоха по улиците, за да протестират срещу високите разходи за живот и да призоват за повече инвестиции в образованието, здравеопазването и мерките срещу климатичните промени. Протестите бяха организирани от група, наречена "Gen Z regelt!" (Поколението Z ще се погрижи за това!).

Анализатори побързаха да посочат връзката между протестите.

"Причините са различни, но всички те имат един и същ първоизточник: разпадането на обществения договор", заяви пред италианския вестник Corriere della Sera Аранча Гонсалес, декан на Парижкото училище по международни отношения. "В Европа идеята, че икономиките създават благосъстояние и социално равенство, е напълно разбита."

Подобна нотка на разочарование пронизва индийското движение "Хлебарки" (Cockroach movement), което започва като онлайн сатира, но впоследствие прераства в демонстрация на сила срещу авторитарното управление на Нарендра Моди. Подхранвано от социалните мрежи и вкоренено в демократичните идеали, влиянието на движението стана очевидно това лято, когато протести, организирани от "Хлебарките", доведоха до оставката на министъра на образованието в страната.

Също толкова осезаем е и отпорът на индийските сили за сигурност срещу движението - хиляди са задържани, използван е сълзотворен газ, а хората са бити с "лати" (дървени палки). През октомври властите предприеха крайни мерки, за да попречат на протестиращите да се съберат в центъра на Делхи: блокираха пътища, спряха достъпа до интернет и преустановиха работата на обществения транспорт.

Това разкри още един аспект, характерен за протестите, водени от младежи: проучванията показват, че те често са посрещани с по-тежки репресии, въпреки че вероятността участниците в тях да прибягнат до насилие не е по-голяма, отколкото при други протестни движения.

Във Франция адвокати и правозащитни организации съобщават, че няколко тийнейджъри са получили наранявания, наподобяващи бойни травми, причинени от полицейски оръжия. След протестите в Бангладеш през 2024 г. експерти на ООН по правата на човека заявиха, че са загинали до 1400 души - предимно от ръцете на силите за сигурност, - а хиляди други са получили тежки, често променящи живота травми.

В скорошен анализ организацията с нестопанска цел "Civicus", която следи състоянието на гражданските свободи по света, отбелязва:

"Тъй като поставят под въпрос разпределението на икономическата и политическата власт, протестите, водени от представители на поколението Z, неизменно се сблъскаха с държавно насилие", като свързват насилието, упражнено върху млади протестиращи, с техния фокус върху системи и институции, които отдавна се приемат за даденост.

В Мароко над 2000 души бяха обвинени, а мнозина получиха тежки присъди лишаване от свобода, след като движение, наречено "Gen Z 212" (появило се през 2025 г.), насочи критиките си към длъжностни лица заради корупция, занемарени обществени услуги и липса на възможности. Седмици по-късно в Мексико протести, водени от младежи срещу корупцията и престъпността, доведоха до сблъсъци с полицията, при които бяха арестувани десетци хора.

Резултатите от тези две движения показват, че успехът на протестите, организирани от поколението Z, варира

Понякога обаче основите, положени от един протест, дават тласък на други. В САЩ голяма част от днешната младежка организация е оформена от пропалестинското студентско движение, което доведе до хиляди арести, изключвания от учебни заведения и временно отстраняване на студенти. Много университети въведоха политики срещу протестите на фона на по-мащабно ограничаване на академичната свобода в кампусите.

Студентите обаче продължават да настояват за промяна. Миналия месец стотици хора в Северна Каролина извървяха пеша пътя до избирателните секции в горещината, след като на техния университет - исторически свързан с чернокожата общност - беше отказано разкриването на избирателна секция. Междувременно хиляди младежи в цялата страна реагираха на случая „"Cornell 7", като пропускаха занятия, протестираха и организираха окупации.

Както отбелязва Ченоует от Харвардското училище "Кенеди", вълната от скорошни протести, водени от младежи, може да бележи началото на "дълбока поколенческа трансформация в световните дела" - такава, която би могла да противодейства на глобалната тенденция към отстъпление от демокрацията.

В крайна сметка обаче - както наскоро сподели пред "Асошиейтед прес" 17-годишният ученик Билал Нарджиси от предградие северно от Париж - възходът на младежките движения в цяла Европа разкрива една по-широка истина, която дълго време е оставала пренебрегвана по целия свят.

"Всички сме съгласни по един въпрос", каза той. "Че към младите хора се отнасят като към деца - прекалено много - и че не ги изслушват достатъчно."