Когато се създаваше еврото, мнозина икономисти смятаха, че това е незавършен процес. Тогава бяха предложени множество механизми за координиране на икономическия цикъл на отделните държави, но нито един от тях не бе реализиран на практика.
Такова е мнението на американския икономист и Нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц, изразено в анализ за ВВС.
Едни от основните неща, които карат модела на общата валута да работи в американските щати, е фактът, че има обща фискална политика и на практика неограничена възможност за миграция, посочва Стиглиц.
В Европа пък няма единен орган, който да определя фискалната политика, а миграцията е далеч по-трудна, тъй като много от страните не биха си позволили да пуснат цялото си население навън. Такава рамка не позволява съществуването на ефективен валутен съюз.
Това, за което се споразумяха в Европейския съюз и с което се обвързаха страните от еврозоната, е пактът за стабилност и растеж. Той обаче е по-скоро пакт, водещ до рецесия, отколкото до растеж. Причината е, че с него се ограничават дефицитите, а когато това се случи по време на икономически шок, то рецептата за рецесия е готова – точно такава, каквато се случва в Гърция.
Въпросът винаги е бил ще има ли възможност да се довърши започнатото в момент на криза, посочва Стиглиц.
Постигнатото през юли споразумение бе доста добро. С него се признаваше, че Гърция има нужда от външна помощ за постигането на ръст, но не бяха предоставени никакви пари, тъй като процесът на ратификация бе много бавен. Това показва, че проблемът на еврозоната все още не е разрешен.
Съществуват много институционални начини, по които това да се случи. Минималният е в Европейския фонд за финансова стабилност да се вкарат повече пари и да му се даде възможност за опериране със заемни средства", смята икономистът.
В по-дългосрочен план трябва да се емитират общи облигации на страните от еврозоната и да се предприемат много други стъпки, сред които е и признанието, че орязването на разходи и изискванията за балансиране не са начинът за изграждане на работещ съюз.
Проблемът на еврозоната е, че тя е изградена в рамка, в която основната заложена цел е ограничаването на бюджетните дефицити. Това е грешно. Ирландия и Испания например имаха излишъци преди началото на кризата, но възприеха погрешната идея, че чрез ограничен фискален дефицит ще се предпазят от проблемите.
Споразумението от юли щеше да бъде добро начало, ако обаче беше прието бързо. Това не се случи. От гледна точка на демокрацията действията не бяха толкова бавни. Два месеца за приемането на толкова ключови мерки не са толкова дълго време, но пазарите изискват по-бързи действия.
Така че аз не критикувам умерения ход, с който се взимат решения – това е заложено в природата на демокрацията, обяснява Стиглиц.
Подозренията на Стиглиц са, че занапред ще има доста висока нестабилност на финансовите пазари. Дали в крайна сметка еврозоната ще излезе по-единна от ситуацията обаче е твърде рано да се каже отсега, посочва той.
Всичко зависи от политиката. Според мен желанието и ангажираността на политическите лидери са ясни, но политическите процеси се разминават с икономиката, а проблемите са доста дълбоки. Смятам, че има доста голям шанс в рамките на следващите 12 месеца еврозоната да бъде по-малка, отколкото е сега, коментира Стиглиц.
Целият анализ на Стиглиц прочетете в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Wall Street се сблъска с разпродажба след силния борсов дебют на Anthropic
Кадър на деня за 19 ноември
Volkswagen иска да премахне бонусите, както и 35-часовата работна седмица
Си, Тръмп и Путин - сверяване на часовниците, а не общ проект за прекрояване на света
Паниката в магазините расте, докато потребителите се подготвят за „Деня на страшния съд“
Електронната индустрия е изправена пред глобален недостиг на печатни платки
Най-късметлийският ден за зодиите през седмицата 23-29 ноември 2026 г.
Най-характерната китайска подправка няма общо нито с черния пипер, нито с чушките
Турски съд забрани на Екрем Имамоглу да се кандидатира на изборите за президент
Маслен кекс с канела и кафява захар
Късна емисия
Мачовете по телевизията днес, 20 ноември
Отново здрав екшън и луди мачове в Евролигата
Кирил Десподов го направи, подписа с ПАОК до 2029 година
Човек на Бербатов: ЦСКА ще се върне към доминацията
От Левски обявиха важна новина за клуба
Бивш на ЦСКА и Литекс няма да играе срещу Левски
Нумерологична прогноза за 20 ноември
Задължителни ястия за 21 ноември – Ден на християнското семейство
Таро карта за 20 ноември, петък - Осмица чаши
Солен кекс с пармезан и колбаси – празнична рецепта
Дневен хороскоп за 20 ноември, петък
Явор прекрачва границата, а Иво и Амигото тръгват към война в епизод 7
И БАПЗГ не са доволни от проектобюджетите на НЗОК и на МЗ за 2027 г. Какво искат те?
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Защо новопоявилият се диабет понякога е ранен признак на рак на панкреаса?
Анонимни алкохолици предлагат безплатна подкрепа в 24 града
Българите живеем с 6 години по-кратко от европейците, но с 3 години по-дълго от руснаците
Българското строителство губи скорост: годишният растеж се срина от 6,8% до едва 0,6%
Според руските военни блогъри: Новият „Кама“ на „Калашников“ най-вероятно потапя корабите край България и Румъния
Експерти прогнозират нов ръст на цените
НСИ: Почти всеки втори българин над 15 години има хронично заболяване
Путин пое отговорност за атаките в Черно море край България и Румъния