Хронологията на убийството на 17-годишната Мирослава

Полицията не е имала шанс да спаси 17-годишната Мирослава, тъй като убийството й е станало в рамките на максимум половин час след обаждането до сестра й – в деня на отвличането, обясни Неделчо Стойчев, директор на Института по психология към МВР.

Похитителите й Стойчо и Марио са били приятели на Борислав, който пък е приятел на сестрата на Мирослава.
Заради получено от Борислав наследство от баща му, който имал бизнес в Италия, двамата мъже решават да отвлекат първо брата на заможния младеж. Неговото ежедневие обаче се оказало твърде непредсказуемо и затова Стойчо и Марио се насочили към Мирослава.

Между Мирослава и Стойчо е имало някакво доверие. Тя е повярвала, че всичко е наред и като направи това, което искат, ще я пуснат. Похитителите представили нещата като игра, че няма да й се случи нищо.

След като я отвличат, двамата мъже я карат да напише писмо до семейството си, в което заплаха е отправена, както към сестрата Елеонора, така и към самата Мирослава.

"Анализът на писмото показва, че почеркът е неин и тя е била в добро емоционално състояние – няма разкривени букви и т.н. Това ни накара за първи път да се замислим по какъв начин е станало похищението, а именно, че тя не е била уплашена и не е вярвала, че нещо може да й се случи", заяви Стойчев пред bTV.

Последвал разговор по телефона между Мирослава и Елеонора.

По думите му Мирослава била убита минути след това обаждане, на около 2 км от мястото, на което е говорила със сестра си от GSM-а. Това е бил и планът на похитителите – тя да умре незабавно. Удишили я с тел.

На следващия ден Елеонора получила второ обаждане, но този път от единия от двамата убийци, като то било осъществено от уличен телефон в Перник. Казали й да чака инструкции за откупа.

Така се получило и второ писмо, което е било закачено пред дома на Борислав.

Това навежда полицаите още повече на мисълта, че извършителите на престъплението са лица, познати на Борислав или семейството на Мирослава.

Във второто писмо се настоява 250 000 евро да бъдат оставени от Борислав в гараж, на чиято врата да сложи кръст – "отново аматьорска постъпка", коментира Неделчо Стойчев.

За самоубийството на килъра Стойчо

На 13 ноември самоубилият се вчера Стойчо Стойев - Чочо бил извикан на разпит в пернишката полиция.

Тогава той разказал, че е бил ангажиран от Борислав да го вози из София като шофьор и бодигард.

Униформените заподозрели обаче, че той може да има нещо общо с похищението, но не го задържали.

След пълното му проучване, той отново бил привикан за подлагане на детектор на лъжата. Стойчо се провалил на два въпроса: "Ти ли остави писмото пред дома на Борислав?" и "Можеш ли да посочиш къде се намира Мирослава?".

Последвала продължителна беседа, в която полицаите го убедили да говори.

"Ние сме най-разочаровани и неудовлетворени от развръзката на случая. Това не е гаф на МВР, а неочаквана и трагична развръзка. Стойчо е имал регистрирано оръжие, което е бил скрил. Според мен той се самоуби, тъй като не можа да превъзмогне провала си. Той изобщо не изпитваше съжаление за отвличането и убийството", коментира Неделчо Стойчев.

"Неговата енергия бе насочена да запази живота си. Не сме очаквали, че може изобщо да посегне на живота си – по нищо не си личеше. А и има дъщеря все пак", каза психологът и категорично отрече в случая да има замесени полицаи.

За семейството на Мирослава

"Семейството на момичето беше непрекъснато обгрижвано. При сестрата винаги имаше човек, който да контролира нещата при евентуално обаждане, SMS или писмо. Треньорът на Мирослава и неговият син също бяха подложени на детектор на лъжата по искане на семейството, въпреки че ние нямахме съмнения, че те са замесени", разкри още психологът.

Според него в подобни случаи, когато полицията има и най-малкото съмнение, че престъпникът е близък до семейството, трябва внимателно да се дозира информацията по отношение на близките и на журналистите.

"Затова не давахме информация на родителите – не, че МВР ги пренебрегва, просто не искаме да рискуваме да има изтичане на информация", завърши Неделчо Стойчев.