Ще каже ли Атина "Да" на новите мерки за икономии?

Гръцкият парламент ще гласува законопроекта, изискван като условие за нова финансова помощ от Европейския стабилизационен фонд, въпреки различното мнение на някои депутати от управляващата партия, заяви министърът на вътрешните работи Никос Вуцис, цитиран от Ройтерс.

"Ще бъдат взети решения, които ще улеснят връщането към нормалното положение", каза Вуцис пред репортери.

Премиерът Алексис Ципрас бе критикуван от част от съпартийците си за "капитулацията" пред германските искания за икономии, които са едни от най-драстичните мерки, искани някога от правителство на страна от еврозоната.

"Може да се приложи политика, която да позволи да се компенсират тези тежки в социален план мерки", каза Вуцис.

Гръцкият министър на производственото преструктуриране, околната среда и енергетиката Панайотис Лафазанис обаче определи като "неприемливо" споразумението с кредиторите и настоя то да бъде оттеглено в последния момент, преди парламентът да е гласувал окончателните решения, твърдейки, че "Гърция има алтернативно решение на проблема", съобщава гръцкият сайт нюз.ин.

"Не си заслужава с това споразумение да се нагърби една радикална партия като СИРИЗА и едно борбено правителство, обещало премахване на меморандумите и на икономиите", посочи Лафазанис, представител на фракцията "Лява платформа" в партията СИРИЗА.

Така наречените партньори и преди всичко германците се отнесоха към страната ни като към колония и като "брутални изнудвачи" и "финансови убийци". С това споразумение на практика ще бъде анулиран мандатът, даден от народа, и гордо казаното от него "не" на референдума... Дилемата на кредиторите - капитулация или катастрофа е нереална и убийствена", посочи той.

"Лявата платформа" в партията СИРИЗА се ориентира да не подкрепи споразумението. В същото време Лафазанис не изглежда готов да подаде оставка доброволно от министерския си пост, освен ако тя не му бъде поискана от самия премиер, посочва гръцкото издание.

Кои са законопроектите, които експресно влизат в гръцкия парламент и трябва да бъдат гласувани до утре

Това са законопроекти, свързани с промени в пенсионната система, данък добавена стойност и приватизацията, съобщават медиите в южната съседка.

Проектите са поискани от кредиторите на Гърция като условие за отпускане на трети спасителен пакет финансова помощ за страната, възлизаща на 86 млрд. евро, и предвиждат премахване на предсрочните пенсионирания и получаване на пенсии, както и увеличения на осигуровките, нов режим на данък добавена стойност, който ще доведе до скок на стоки и услуги, както и експресни процедури за финализиране на приватизациите.

Новите мерки за икономии изкараха снощи на протест стотици гърци.

По повод на исканото от кредиторите ранно пенсиониране вестниците пишат, че занапред падат вратите пред желаещите да получат такава пенсия преди 67 години /те ще могат най-рано да се пенсионират или на 62 години при 40 години осигурителен стаж/ за пълна пенсия или на 62 години и ще получат намалена пенсия.

Новите регулации в пенсионната система трябва да включват още и сливания на пенсионни фондове и каси. Пенсионната реформа трябва да приключи през 2017 г.

Кредиторите искат от Гърция допълнителни мерки по отношение на трудовото законодателство като масови уволнения и замразяване на колективните трудови договори.

От Атина се изисква още да приеме мерки за унифициране на ставките на данък добавена стойност и разширяване на данъчната основа, така че да се увеличат приходите. Очаква се ДДС да бъде повишен на 23 на сто.

Пакетът от законопроекти включва още и приемане на експресни приватизационни процедури.

Освен тях кредиторите са поставили като условие до 22 юли Атина да приеме Граждански процесуален кодекс, който да съдържа мащабна реформа на процедурите и договореностите в системата за гражданско правосъдие и който значително да увеличи скоростта на съдебните процеси и да намали разходите, а също и да предприеме законодателни действия за възстановяване и преструктуриране на банките.

Гърция вчера пропусна да изплати на Международния валутен фонд задължения от 450 милиона евро. Падежът на вноската изтече вчера през нощта. На 30 юни също бе пропуснато друго такова плащане в размер на 1 милиард и половина евро, с което Гърция стана първата индустриализирана страна, натрупала неизплатени задължения към фонда.

Атина има поставен срок до 20 юли да изплати други 3,5 милиарда евро на Европейската централна банка, която поддържа със спешни заеми живота на гръцките банки. Очаква се тези пари да дойдат от така нареченото "мостово финансиране" - спешен заем в размер на 12 милиарда евро, предвидени именно да помогнат на Гърция да избегне фалита и да се разплати с кредиторите.

Кредиторите обаче все още не са стигнали до консенсус откъде да дойдат тези средства.

Това не е единственият проблем пред Атина. Синдикатът на гръцките държавни служители призова за 24-часова стачка утре. Причината за демонстрацията е несъгласие с договорените условия с еврозоната.

Това ще е първата стачка в рамките на шестмесечното управление на премиера Алексис Ципрас и неговата СИРИЗА, посочва БТА.