Марио Варгас Льоса взе Нобеловата награда за литература

Перуанският писател Марио Варгас Льоса, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти, спечели Нобеловата награда за литература, предадe BBC.

Отличието се присъжда на 74-годишния творец за картографията на структурите на властта, за неговите ярки образи на съпротивата, бунта и поражението на индивида, съобщи сайтът nobelprize.org.

Марио Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа. Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си.

Варгас Льоса прекарва детството си със своята майка в Кочабамба, Боливия, където учи в местния колеж "Ла Сал". При управлението на Хосе Луис Бустаманте дядото на Варгас Льоса заема важен политически пост в Пиура, където той се премества с майка си.

През 1946 г. Марио Варгас Льоса отива в Лима, където се среща за първи път с баща си. През следващите години родителите му живеят заедно. Той учи в колежа "Ла Сал" в Лима, а през 1950 г. баща му го изпраща във Военната академия.

Година преди завършването на Военната академия Варгас Льоса вече работи като любител-журналист. Той напуска академията и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния в. "Ла Индустрия", като междувременно поставя първата си пиеса "Бягството на инката" ("La Huida del Inca").

През 1953 г. постъпва в Националния университет "Сан Маркос"в Лима, където учи литература. През 1955 се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, която е с 13 години по-възрастна от него. Връзката им продължава няколко години, след което през 1959 той заминава за Испания, където подготвя докторска дисертация в университета "Комплутенсе" в Мадрид.

Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата" ("La Ciudad y los Perros"; 1962). Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес.

Той затвърждава репутацията си с романа "Зелената къща" ("La Casa Verde"; 1966), за който получава първата награда "Ромуло Галегос" в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.

През 1965 г. Марио Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро Варгас Льоса също става писател. През 80-те години на миналия век Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм.

През 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 г. получава испанско гражданство, след което се връща в Лима. През 1994 г. получава наградата за испаноезична литература "Мигел де Сервантес".

Сред известните произведения на Марио Варгас Льоса са "Разказавчът", "Лудориитте на лошото момиче", "Леля Хулия и писачът", "Раят зад другия ъгъл", "Празникът на козела".

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. и се присъжда от Шведската академия по литература в Стокхолм. Тя ще бъде връчена на 10 декември, в деня на смъртта на Нобел. През тази година тя е на стойност 10 милиона шведски крони или 1,4 милиона долара.

Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. В периода 1940-1943 г. наградата не е присъждана.

Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г. Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания).

Сред носителите на Нобелова награда за литература са такива известни творци като Хенрик Сенкевич, Полша, Ръдиард Киплинг и Джон Голсуърти, Великобритания, Ърнест Хемингуей и Джон Стайнбек, САЩ, Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас, Германия, Албер Камю и Жан-Пол Сартр, Франция, Габриел Гарсия Маркес, Колумбия.

Миналата година отличието бе присъдено на германската писателка Херта Мюлер.