Путин се връща днес в Кремъл - след небивали протести

Силният човек на Русия Владимир Путин се връща днес в Кремъл за трети президентски мандат след небивали протести, откакто дойде на власт през 2000 г. и на фона на опасения сред опозицията от втвърдяване на режима, предаде Франс прес.

Избран на 4 март с близо 64 на сто от гласовете – вот, опетнен с нарушения според опозицията, Путин ще положи клетва в богато украсената Георгиевска зала в Кремъл. Той напусна най-високия пост през 2008 г., за да стане премиер, тъй като руската конституция не позволява повече от два поредни президентски мандата.

Бившият агент на КГБ остави тогава длъжността държавен глава на един от своите подчинени - Дмитрий Медведев, който се очаква в близките дни да го замести като министър-председател. Така се очертава "тандемът" трайно да се настани във властта.

Завръщането на Путин в Кремъл ще бъде отпразнувано с пищни тържества, на които са поканени над 2000 гости от страната и чужбина - сред тях са бившият италиански премиер Силвио Берлускони и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, с които силният човек на Русия е запазил добри отношения.

Шест руски телевизии ще излъчват пряко церемонията в Кремъл, съобщиха руски агенции. Принципни промени в процедурите няма да има, заяви в интервю за РИА Новости Владимир Кожин, директор на стопанското управление в президентската администрация.

През първите осем години като президент (2000-2008) Путин осигури известна стабилност в Русия след либералното, но съпроводено с хаос управление на Борис Елцин. Третият му мандат - вече шестгодишен, се очертава по-труден в днешното руско общество, обхванато от жажда за промени, която не е била толкова силна от самото разпадане на Съветския съюз през 1991 г., посочва АФП.

Путин бе недосегаем като същински "цар" в течение на цяло десетилетие, но в края на 2011 г. срещу него се надигна вълна от небивали народни протести - хората масово излязоха на улицата, за да разкритикуват изборните измами и корупцията, разяждаща страната.

Социалните мрежи изиграха решаваща роля в небивалите по вид и размах протести. Те бяха отприщени от разкритията на наблюдателите и опозицията за масови измами на парламентарните избори през декември, спечелени от партията на Путин "Единна
Русия".

След като успя да събере десетки хиляди души на протестни демонстрации срещу завръщането на Путин в Кремъл през периода от декември до март в Москва, разнородното по състав движение, вдъхновявано от опозиционера и борец срещу корупцията Алексей Навални, постепенно заглъхна поради липсата на водач и на
истинска стратегия, коментират анализатори.

Опозиционери се опасяват от втвърдяване на режима със завръщането на Путин като държавен глава. Той все още разполага със солидна подкрепа сред населението и гневно разкритикува своите противници, като ги обвини, че получават средства от чужбина.

Под натиска на протестите Путин обеща да бъдат вдигнати заплатите на учителите и лекарите, както и значителни социални помощи до края на мандата през 2018 г. Обяви и небивала програма за превъоръжаване на стойност 590 милиарда евро до 2020 г., също и намерения да бъдат увеличени с до 300 процента заплатите на военните. Астрономическите разходи може да разорят страната, ако всички тези мерки бъдат осъществени, твърдят експерти.

Путин обеща да се бори срещу демографския срив в Русия и да води "балансирана, както преди", външна политика.

Ако обаче не откликне на копнежите за промени сред руското общество, Путин може да срещне сериозни спънки, предупреждават експерти.

"Путин върви по стъпките на мнозина руски консерватори, които винаги са настоявали да им осигурят време. Опитът сочи, че историята никога никому не е давала това време", коментира анализаторът Фьодор Лукянов, цитиран от РИА Новости.

(БТА)