Войната на Русия в Украйна навлиза в ежедневието в Полша

В източния полски град Люблин, популярен сред туристите заради своите средновековни порти и фасади в пастелни цветове, жителите започват да свикват със звука на предупредителните сирени и рева на изтребители, вдигани по тревога заради заплаха от руски дронове или ракети.

От началото на септември местните жители получават спешни текстови съобщения за възможни руски въздушни навлизания, а летището в града преустанови гражданските полети шест пъти през същия месец, за да освободи пространство за военните, охраняващи полското въздушно пространство.

Примерът с Люблин показва как, пет години след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, войната започва да навлиза в ежедневието на съседна Полша, пише в репортажа си Financial Times.

Повишено ниво на тревога

Варшава повиши нивото на тревога в източните региони Люблин и Подкарпатие, след като през последните месеци Москва засили бомбардировките над Западна Украйна, използвайки повече реактивни дронове и ракети, способни да достигнат дори до полска територия. През септември руски хеликоптер също наруши полското въздушно пространство в близост до руската военна база в Калининград.

"Може би твърде дълго сме възприемали тази война като нещо, което би могло да се случи единствено от другата страна на границата ни“, каза Дариуш Кшищофик, зам.-директор на отдела за обществена безопасност в Люблин - град, разположен на 100 км от украинската граница.

"В момента Русия полага сериозни усилия да ни накара и нас да изпаднем в паника, макар че съм убеден - руснаците всъщност засилват устойчивостта ни и ни правят по-осъзнати за това, че наистина трябва да помогнем на Украйна", добавя полякът.

Във Вонволница – село, намиращо се на още 35 км западно от Люблин кметът Марчин Лагуна сподели, че жителите стават все по-тревожни по отношение на Русия, но същевременно са и изнервени от "информационното претоварване“ вследствие на множеството текстови съобщения за извънредни ситуации.

"Тук нямаме стратегически обекти, които си струва да бъдат унищожени, а и всички знаят, че не разполагаме със средства за изграждане на убежище, което да ни предпази при мащабна атака“, каза той. "Проблемът е, че когато хората постоянно получават предупреждения, в крайна сметка спират да им обръщат внимание".

Ева Ленартович, жителка на Вонволница, сподели, че не обръща внимание на предупрежденията, изпращани на телефона ѝ, но не може да спи, когато над главата ѝ прелитат военни самолети.

"Израснахме по време на комунизма, затова семейството ми винаги е държало храна и други запаси за спешни случаи в мазето - за всеки случай, ако ситуацията внезапно се влоши значително. Но да те събудят изтребители - това е съвсем различен вид стрес“, каза тя.

Пари за отбрана

Тази година Полша е заделила близо 5% от своя БВП за отбрана, което я превръща в страната от НАТО с най-големи военни разходи. Варшава е поръчала стотици самолети, хеликоптери и танкове, но инвестициите в защита на гражданското население, и по-конкретно в бомбоубежища, изостават.

По-рано тази година в Люблин беше открито първото напълно херметизирано убежище, способно да подслони около 200 души и да ги предпази от химическо оръжие и радиоактивни частици. Градът планира в рамките на три години да модернизира още 101 убежища, като ги приведе към същите високи стандарти за защита.

"До 2024 г. нямахме средства [от централното правителство] за подобни инвестиции. Сега разполагаме с известни средства, но все още ни е необходимо време", добавя Кшищофик.

Люблин разполага с достатъчно подземни паркинги и други укрития, за да защити населението на агломерацията, наброяващо над 450 000 души, в случай на атака с руски дронове. По думите на Кшищофик обаче, към момента едва 38 000 жители биха могли да намерят убежище в съоръжения, проектирани да издържат на по-мощен, макар и по-малко вероятен, удар с руска балистична ракета "Орешник“.

Градът също така ускорено разширява мрежата си от предупредителни сирени – които в момента могат да бъдат чути от около 70 процента от жителите – с цел до края на годината да бъде покрита цялата територия на агломерацията на Люблин.

"В Люблин хората все още водят нормален живот, но мисля, че атмосферата тук вече е по-различна от тази във Варшава, отчасти и защото жителите имат приятели [извън Източна Полша], които ги питат как се справят в условията на повишена готовност“, каза Кшищофик.

Указателни табели за евакуация

През октомври властите в Люблин започнаха да поставят зелено-оранжеви указателни табели по сградите, които обозначават евакуационните маршрути и местата за укритие. По думите на Кшищофик, наскоро проведена среща относно процедурите за действие при извънредни ситуации е събрала 250 души - за сравнение, преди лятото на подобни събития са присъствали едва 10–20 жители.

Полското правителство засилва военното си присъствие около Люблин в отговор на нарушенията на въздушното пространство от страна на Русия, както и на атаки, свързани с хибридна война. От ноември миналата година насам Варшава приписва на Русия няколко акта на саботаж; един от тях бе инцидент, при който Полша за малко се размина с влакова катастрофа, след като взривно устройство повреди главната железопътна линия, свързваща Люблин със столицата.

В началото на октомври министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обяви, че около летище "Люблин“ за първи път ще бъдат разположени зенитно-ракетни комплекси "Пейтриът“. Там ще бъде създадена и нова база за хеликоптери, наред с три допълнителни военни формирования, включително бригада за борба с дронове в близкия град Лукув.

Целта на тези подкрепления е отчасти да изравнят капацитета на Люблин с този на Жешув (в югоизточната част на страната), чието летище служи като ключов логистичен център за военна и хуманитарна помощ за Украйна още от началото на пълномащабното руско нахлуване през 2022 г.

Като част от по-мащабни усилия за защита срещу Русия, полското правителство предприема инвестиция на стойност 2,3 млрд. евро, наречена "Източен щит“ ​​(Eastern Shield), която предвижда изграждането на заграждения и противотанкови ровове по протежение на 700 км от източната граница на Полша. Отделно от това, полско-норвежки консорциум изгражда „стена от дронове“ на стойност 3,5 млрд. евро, състояща се от 18 мобилни системи за противодействие на безпилотни летателни апарати.

Засиленото военно присъствие може и да вдъхва увереност на жителите, но местните власти се опасяват, че милитаризацията би могла да възпре корпоративните инвестиции в Източна Полша - регион, чиято икономика отдавна изостава от тази на Варшава и западната част на страната.

Макар че Полша отбелязва икономически растеж, три пъти по-бърз от средния за ЕС, Люблинският регион остава най-бедният в страната, като БВП на глава от населението там е едва около една трета от този във Варшава.

Във Вонволница полската армия ремонтира мост, за да отговаря той на стандартите за военен транспорт. Кметът Лагуна приветства приноса на армията, но е песимистично настроен по отношение на местната икономика.

"Инвеститорите преценяват дали един регион е безопасен, така че сега имаме сериозни основания да се тревожим и за евентуални икономически загуби. Рискът от война с Русия никога не би могъл да бъде нещо привлекателно", казва още кметът.