Вълна от български и румънски имигранти залива Германия

Вълна от български и румънски имигранти залива Германия, обременявайки местните власти, пише в обширна статия германското списание "Шпигел".

Опитите за интегриране на новопристигналите от тези две страни обаче са мудни и много от тях се оказват погълнати от система, която не разбират, отбелязва авторът.

Имигрантите стискат найлонови торбички, пълни с писма от германските власти и предупреждения от агенции за събиране на задължения.

"Защо германците пишат толкова много писма?", пита българка пред консултационния център Verikom в Хамбург. "В нашето село дори няма пощальон", казва тя. За да намали объркването, жената е сортирала изобилната поща - жълтите пликове са просрочени сметки, следователно са опасни. Писмата с хералдичния орел са от държавата, а цветните лога обикновено означават сметки от телефонни компании.

Световете се сблъскват, откакто все повече българи и румънци започнаха да се стичат в Германия. По множество начини властите са просто залети от често безпаричните граждани на Европейския съюз, а самите имигранти - от реалността в Германия.

Тази седмица Експертният съвет на германските фондации за интеграция и миграция - SVR ще представи доклада си за 2012 година. Документът, който оценява сътрудничеството по интеграционната политика между федералните, регионални и местни власти, стига до непредубеден извод - координацията е неадекватна, а ефективно сътрудничество не съществува.

Проблемът е най-очевиден при начина, по който властите се справят с новите групи имигранти от Югоизточна Европа - те нямат основна стратегия. Още по-лошо е, че много регионални и национални политици възприемат българските и румънски имигранти като сезонни работници, които скоро ще се върнат в родината си.

По същия начин преди десетилетия германското правителство погрешно оцени "гастарбайтерите" от Турция и Гърция, отбелязва "Шпигел".

Местните власти едва сега започват да осъзнават, че имигрантите от източноевропейските членки на ЕС възнамеряват да останат за постоянно.

Много от най-новите имигранти от България и Румъния са роми.

"Те все още не разбират германската социална система", посочва Тюлай Бейоглу от консултационния център Verikom.

На национално равнище обаче все още не са стигнали до това заключение. През декември миналата година министерството на вътрешните работи на Германия изпрати до Европейската комисия доклад за положението на ромите в Германия. В документа се стига до извода, че "не е необходима" национална стратегия, тъй като ромите имат достъп до вече съществуващите програми за интеграция.

Правилото, което се прилага за ромите, се прилага по същия начин и за всички останали българи и румънци. Тъй като са граждани на ЕС, те не могат да бъдат принудени да посещават курсове за интеграция, а ако решат доброволно да направят това, трябва да си платят.

"Правителственият доклад се плъзга по повърхността на реалността", отбелязва Клаус Баде, председател на SVR.

В крайна сметка програмите, създадени за арабите и турците, които живеят в Германия от много години, не отговарят на нуждите на ромите от България и Румъния. Те първо трябва "да разберат правилата на всекидневието на западния свят - неща, които не могат да бъдат научени в отдалечено село в Югоизточна Европа", посочва Баде.

Нойкьолн, традиционно мултикултурният квартал на Берлин, дава пример за дълбокото разделение между новопристигналите имигранти и добре установените чужденци. От известно време румънци и българи се опитват да намерят мястото си сред арабите и турците в квартала.

През април местните власти публикуваха втория си "доклад за статута на ромите", който установява, че много роми живеят в "съмнителни условия". Много деца пък са "недоразвити за възрастта си и неграмотни" и имат "малко или никакво начално образование".

Други проблеми, подробно посочени в доклада, са "шумово замърсяване, по-големи обеми боклук, щети върху недвижимите имоти и като цяло различна концепция за съседско съществуване", пише БТА.

Съседите често реагират на новопристигналите с "липса на разбиране, отхвърляне, викове за помощ, ярост, обиди и дори омраза". Въпреки че са граждани на ЕС, румънците и българите са "последни" в "йерархията" на националностите, представени в Нойкьолн, заключава докладът.