Градът, в който е планиран геноцидът над ромите, сега ги приютява

Изглежда невероятно, но Берлин - градът, където бе планиран геноцидът над ромите преди 70 години, се превърна в града, който ще им даде подслон, пише Би Би Си.

Голям комплекс порутени жилища в предградието Нойкьолн се ремонтират, за да се превърнат в удобни домове за повече от сто семейства от крайно бедно селище близо до Букурещ в Румъния.

Там, където нацистите замисляха масовото изтребление на ромите, модерните германци предлагат комфорт и благосклонен прием.

Няма съмнение, че Европа продължава да е континент, в който ромите са масово дискриминирани. Неотдавна шведско списание публикува заглавието "Идват. Крадат. Отиват си" до снимка на ромско момче, носещо оръжие (което по-късно се оказа играчка).

"Амнести интернешънъл" съобщи, че ромите са сред най-лишените от права общности в Европа.

"Те са жертви на огромна дискриминация и често са лишени от правата си на жилище, работа, здравеопазване и образование. Ромските общности често са обект на насилствени изследвания, расистки атаки и на полицейска жестокост".

Германският проект цели да промени тази традиция. Комплексът от жилищни блокове всъщност се преобразува в малко селище за ромските семейства. Вместо предпазливо да ги разпръснат в няколко обекта, ромите ще бъдат подслонени в един голям комплекс в предградието Нойкьолн.

Ръководител на проекта е Бенджамин Маркс, елегантен мъж в края на петдесетте  си години, който излъчва едновременно благост и авторитет. Пред "Би Би Си" той каза, че "идеята е да предоставим домове на хората, които са били отхвърляни и дискриминирани . . . "Искаме да покажем на берлинчани, че тези хора са напълно обикновени и могат да се интегрират."

Той работи за католическа благотворителна организация, която е решила да се заеме с блоковете, защото те са били в ужасно състояние. Ромите се озовали там след години на непрекъсната миграция, главно от село Фантанеле до Букурещ. Сред местните новият им дом в Берлин е известен с мръсотията си. Но когато католическата благотворителна организация, предлагаща подслон, видяла какво се случва, решила да преобрази мястото и поверила задачата на Маркс.

Сега строителството кипи. Външните стени са украсени с рисунки. Жилищата са подредени по класически за Берлин начин, обграждайки двор, който в момента е място за скелета и ръчни колички, изнасящи боклук.

Помещенията се опразват и ремонтират изцяло. Строят се малък театър, работилнички и стаи за игра. Всички нови ромски жители са получили портокали като подаръци за Коледа. Те се отнасят с огромно уважение и нескривана благодарност към Маркс, докато той обикаля строежа.

Благодарни са и на Германия. Децата им посещават местните училища, а те самите твърдят, че искат да работят и да започнат нов живот.

Олимпия Ниту, дошла от Букурещ със съпруга и децата си, каза пред "Би Би Си": "Сега живея тук с момчетата и мъжа си и искам малко по малко да се науча да живея като тукашните хора. Искам нещо ново в живота си."

Бенджамин Маркс казва, че ромите имат лоша репутация заради онези, които виждаме да се блъскат в центъра на града. Но хората, които се интегрират, са незабележими по дефиниция. Целта му е да помогне на ромите, пристигащи в Берлин, да се впишат в обществото.

Оптимизмът е основата на проекта - остава да се разбере дали това не е просто наивен, неприложим оптимизъм. Благородно е, но дали е разумно да се събират на едно място хора от група, известна с това, че среща неприязън?

Според Кристин Людерс, председател на Държавната агенция за борба с дискриминацията, това е правилният път. "Трябва да има такива проекти. Те показват, че обществото се интересува от това да обединява хората, а не да ги разделя", казва тя. "А когато расистите се опитат да им пречат, човек трябва да им се противопостави, да направи нещо срещу расизма и расистите."

Повече от 200 000 роми са убити в Холокоста. Понякога оцелелите им близки се чувстват като забравени жертви, като група, все още третирана зле въпреки миналото.

Докато обикаляше обекта, ромският лидер Романи Розе бе видимо разчувстван и сълзи замъгляваха очите му. "Това, което виждам, ми дава надежда", каза председателят на Централния съвет на немските синти и роми, загубил 13 члена на семейството си в Холокоста. "То показва, че има друг начин, когато някой поне уважава малцинствата и им дава възможности в икономиката."

Има светъл оптимизъм тук - в града на най-тъмното минало. Това е триумф само по себе си.

(БТА)