Да живееш с чужди ръце

Да живееш с ръцете на друг човек е много по-трудно, отколкото с трансплантиран вътрешен орган, защото виждаш чуждите ръце във всеки един момент. Това признава 52-годишната Карла Мари, първата италианка, подложила се на операция за двойна трансплантация на ръце след тежка форма на сепсис, пише в. "Кориере дела сера".

Операцията е била извършена преди две години в клиниката за пластична реконструктивна хирургия в болницата Сан Джералдо в Монца.

Днес жената вече може да се подписва, да държи чаша с вода или пълна бутилка, но признава, че е много трудно да овладява всеки нов жест, защото трябва да се научи да координира командите, подавани от мозъка до новите й ръце.

Карла за щастие не взима лекарства срещу отхвърляне на двете присадени ръце, защото при присаждането лекарите са й влели и мезенхимни стволови клетки. Извлечени от пациента, те се размножават в лабораторни условия и после се вливат отново у пациента по време на операцията по присаждането, при което присаденият орган се приема по-лесно от организма. В случая на Карла става дума за първото в света вливане на такива клетки при присаждане на ръце.

Трагедията на Карла започва през 2007 г. Една сутрин тя се готви за работа, когато усеща силна болка в областта на бъбреците. Веднага вика Бърза помощ и е откарана в болница. Там й предписват антибиотици и всичко изглежда под контрол. На следващия ден обаче състоянието на Карла се влошава, температурата й се покачва, появяват се дихателни проблеми и е открит белодробен оток.

Диагнозата, която й поставят тогава лекарите, е сепсис. Карла изпада в кома и дишането й се поддържа изкуствено. Подлагат я на диализа и това я спасява, но се оказва, че заради недостиг на кислород по време на комата тъканите на стъпалата и на ръцете /от китката надолу/ на Карла са увредени и крайниците й трябва да бъдат ампутирани. След това Карла получава протези за ръцете, но не може да свикне с тях и така се стига до двойната трансплантация.

Карла признава, че донорът й е жена, която е полагала много големи грижи за ръцете си и това е видимо и днес. Близките на донорката са решили да дарят освен вътрешните й органи и двете й ръце, за да може така да остане осезаем спомен от нея.

Самата Карла споделя, че често пъти говори в първо лице множествено число, тоест от свое име и от името на жената, чиито ръце притежава сега, пише БТА.