Среднощната среща на върха спаси Кипър

Поне засега Кипър ще бъде пощаден от колапс на финансовия сектор и изпадане в несъстоятелност. По време на трудните преговори с международната тройка в Брюксел правителството постигна почти в последната минута преди понеделник споразумение, което ще донесе на средиземноморската страна спасителен заем от 10 милиарда евро от ЕС и МВФ. Допълнителни 5,8 милиарда евро ще осигури самата Никозия главно чрез преструктуриране на финансовия сектор, предава Ройтерс.

„Ние не спечелихме битката, но наистина избегнахме катастрофално излизане от еврозоната," заяви кипърският министър на финансите Михалис Сарис след края на десетчасовия маратон на преговорите. С това дългият период на неизвестност и несигурност за икономиката на страната беше прекратен.

"Сложихме край на несигурността, която обхвана Кипър и еврозоната през последната седмица", каза холандският финансов министър и председател на Еврогрупата Йерун Диселблум, след като в ранните сутрешни часове днес финансовите министри от еврозоната одобриха сделката.

Програмата обхваща стабилизиране на кипърския финансов сектор с далеч по-сериозно преструктуриране на двете най-големи банки в страната, каза Диселблум. "С това ще можем да избегнем частично данъка върху депозитите", добави той. Депозити на стойност по-малко от 100 000 евро са напълно защитени.

Преди това лидерите на ЕС начело с президента на съюза Херман ван Ромпой и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обсъждаха в продължение на часове с кипърския президент Никос Анастасиадис очертанията на новия план.

Пробивът идва часове преди изтичането на ултиматума, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ) за понеделник вечерта, след като тя заяви, че без постигнато съгласие ще спре ликвидното кранче за кипърските банки.

Новият спасителен план за Кипър предвижда според източници на ЕС пълно преобразуване на изпадналата в затруднение банка Laiki. Тя трябва да премине към т. нар. "лоша банка“ с лоши депозити, а гарантираните депозити следва да бъдат прехвърлени към Bank of Cyprus, най-голямата финансова институция в страната.

Споразумението предвижда кипърската Народна банка (Laiki Bank) да бъде разделена на две части на "добра" и "лоша" банка, а банковите депозити над сто хиляди евро в другата голяма финансова институция – Bank of Cyprus, да бъдат орязани. "Добрата" банка ще бъде рекапитализирана с орязаните депозити, а "лошата" банка ще бъде закрита, като дългът от 9 млрд. евро на Laiki ще бъде прехвърлен към Bank of Cyprus.

Загубите за големите вложители ще се различават в зависимост от това в коя банка са депозитите им, предвижда решението. Така в крайна сметка втората по големина банка в Кипър Laiki Bank ще бъде ликвидирана, а най-голямата – Bank of Cyprus, ще бъде преструктурирана.

В ранните часове на понеделник дипломати от ЕС се споразумяха депозити до 100 000 евро да бъдат гарантирани, а налозите над всички по-високи депозити да бъдат използвани за обратно изкупуване на дълга на банката. Експерти изчисляват, че може да бъдат отнемани до 40 на сто. Салдата със суми над 100 000 евро в Bank of Cyprus ще бъдат замразени, докато не се изясни колко загуби ще трябва да бъдат поети от вложителите, заявиха министри еврозоната.

 По време на драматичния маратон на преговорите преди това кипърският президент Анастасиадис заплаши, че ще подаде оставка. Той отказваше да затвори двете големи банки - Bank of Cyprus и Laiki, заявиха дипломати от ЕС.

Директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард  заяви: "Ние вярваме, че това ще бъде едно трайно и напълно финансируемо решение.“

Кипърската икономика ще претърпи трайно увреждане. От източници на официалните партньори в преговорите Wall Street Journal научи, че в продължение на седмици или дори месеци страната ще трябва строго да контролира паричните потоци и на икономиката. Така кипърски граждани и бизнесът ще бъдат отрязани до голяма степен от останалата част на еврозоната.

В допълнение според новата програма местните банки ще претърпят значителни загуби. Това може да сложи завинаги край на статута на страната като офшорен данъчен рай и център за финансови услуги.

Икономисти се опасяват, че кипърската икономика може да се свие с до 10% през следващата година. И комисарят по валутните въпроси на ЕС Оли Рен признава, че на кипърците им предстоят трудни времена: „Близкото бъдеще ще бъде много трудно за страната и хората там", каза той. Мерките обаче са били важни, за да се постави кипърската икономика на нова основа, за да се възстанови.

За да получи спасителен заем от 10 милиарда евро от ЕС и Международния валутен фонд, Кипър трябва осигури 5,8 милиарда евро. Диселблум заяви, че включването на богати инвеститори вероятно ще доведе до 4,2 млрд. евро. Останалата сума ще се набере с увеличаване на данъците и приватизация.

Но не всички препятствия все още са минати. Споразумението все още трябва да се одобри от няколко парламента на държавите-членки на ЕС, включително Бундестага. Първо обаче се очаква, че ликвидността кипърските банки ще бъде осигурена от ЕЦБ. Дипломати от ЕС заявиха, че очакват цялата програма да бъде приета до средата на април.

Изплащането на първия транш от спасителния креди за Кипър ще стане най-рано след около два месеца, каза директорът на Европейския механизъм за стабилност Клаус Реглинг. „Ние трябва да сме в състояние да направим първия транш в началото на май”, добави той.

Федералният министър на финансите на Германия Волфганг Шойбле показа облекчение от постигнатото споразумение. „Аз съм доволен, че сме постигнали това, което винаги е била нашата позиция", каза Шойбле след срещата на финансовите министри от еврозоната в Брюксел. Спасение на Кипър без участие на двете най-големи банки в страната не би било възможно, смята той.

Още световни икономически новини четете в Investor.bg