Зловещите концлагери на Северна Корея

Млад затворник стои неподвижен в офиса на директора на трудовия лагер. До него са двамата ръководители, които са докладвали престъплението, извършено от провинилия се младеж.

„Какво си мислеше? Искаш да умреш ли?”, крещи големият шеф.

Разбира се, работникът не иска да умре – той е едва на 22 години. Но знае много добре, че в ада на севернокорейския „Лагер 14” животът не струва кой знае колко, посочва в свой обширен материал британският вестник „Дейли мейл”.

Провинението на младежа е „изключително тежко” –  изпуснал шевна машина по стълбището и уредът се счупил.

„Дори и да умреш, шевната машина няма да се поправи! Ръката ти е проблемът”, продължил с нападките шефът на лагера.

Тогава се намесил един от преките началници на работника. Той издърпал ръката на младежа, извадил голям кухненски нож и отрязал половината среден пръст на провинилия се.
Реакцията на наказания човек е изумителна, пишат от „Дейли мейл”. Той е благодарен, защото се е измъкнал леко: „Мислех, че ще загубя цялата си ръка или поне китката. Извадих голям късмет”.

Историята на Шин Дон-хю е само върхът на айсберга. Това показва разследване на комисия на ООН за жестокостите, извършвани от режима в Северна Корея.

Следователите от комисията събират данни от 30-ина бегълци, които са имали късмета да се отскубнат от една от най-суровите диктатури в съвременната история на човечеството.

Голяма част от историите са толкова ужасяващи, че са трудни дори за слушане. А става въпрос за малко повече от две дузини севернокорейци.

В Северна Корея има стотици хиляди затворници, държани в мрежа от концлагери.

В тези „колонии” има по три генерации от семейства, които са затворени до живот. Много често тази съдба сполетява цели фамилии, само защото един член на семейството е признат за виновен в престъпление срещу режима.
Самият Шин се ражда в „Лагер 14” през 1982 година. Причината цялото му семейство да е заточено е, че двама негови чичовци опитали да избягат от страната в средата на 60-те години.

Родителите на Шин се запознали в затвора и получили разрешение да се оженят преди раждането на детето. Ако бебето се беше родило без сключен брак между родителите, то нямаше да има правото да живее. Родителите му пък щяха да бъдат екзекутирани за „сексуална връзка без разрешение”.

Друг беглец, Джи Хюн-а, разказва, че е бил свидетел на разтърсваща, неописуема с думи ситуация. Майка с извънбрачно дете била принудена да удави собственото си дете в голяма чиния с вода.
Шин си спомня, че само в неговия лагер имало поне по 2-3 масови публични екзекуции на година. Повечето осъдени на смърт се прощавали с живота си заради опити за бягство.

Устите на убиваните били натъпквани с камъни, за да не могат провинилите се да крещят лозунги срещу властта. На погребенията се гледало като на ненужен лукс – телата се разлагали пред очите на затворниците в дните и месеците след екзекуциите.

В тази адска безизходица мнозина избирали спасението в самоубийството.

Затворниците били принуждавани на непосилен, нечовешки труд. Храната била повече от оскъдна и умиращите от глад затворници често ядели плъхове, жаби, змии и насекоми.
Както може да се предполага, наказанието за кражба на храна е жестоко. Едно 6-годишно момиче било заловено с пет зрънца царевица в джобовете си. Учителят наредил на детето да падне на колене и започнал да го бие с дървена пръчка по главата.

Останалите деца трябвало да гледат. Малко по-късно момичето починало от тежките наранявания.

Надзирателите били напълно безкомпромисни и прилагали мъчения, каквито човешкото съзнание трудно може да приеме.
Едно от най-тежките признания, които Шин прави пред комисията на ООН, е разказът за неговото бягство. За да се спаси от „Лагера”,  той предава собствените си майка и брат, като лъжесвидетелства, че те планирали бягство.

Принуден е да гледа зловещите им екзекуции и в крайна сметка печели благоразположението на надзирателите.

Впоследствие съумява да се измъкне от затвора и страната. Но на каква цена!