Силяновска: 80% от гражданите в РСМ са против конституционните промени

Президентът на РСМ Гордана Силяновска-Давкова участва в срещата на върха на Европейския съюз за разширяване в Брюксел, организирана от Euronews, където заяви, че диалогът между Съюза и страните кандидатки трябва да бъде съдържателен и равноправен. Тя подчерта, че Северна Македония очаква равнопоставено третиране с другите кандидатки, основано на същите правила и стандарти. От президентската канцелария съобщиха, че Силяновска-Давкова се е позвала на становището на Комисията "Бадинтер" от 1992 г., което е определило, че Словения и Македония отговарят на условията за международно признание, особено по отношение на конституционния ред и защитата на правата на човека и малцинствата. Според нея, след повече от три десетилетия, възниква въпросът защо Словения е член на Европейския съюз, докато Македония все още чака своята европейска перспектива. Тя оцени, че това показва липса на политическа воля сред определени съседи. Позовавайки се на конституционните изменения, президентът припомни, че със споразумението от Преспа през 2018 г. страната промени конституционното си име, представяйки пред гражданите идеята, че това е последната пречка по пътя към европейската интеграция.

Тя подчерта, че новото искане за промяна на Конституцията, която е била изменяна 36 пъти досега, най-често под външен натиск, не може да гарантира, че няма да последват нови искания. Тя посочи, че решението за конституционни изменения е от компетентността на Асамблеята, а легитимността на депутатите произтича от гражданите. По думите ѝ 80% от северномакедонците не искат конституционни промени.

"Ние сме първенци по изменения на конституцията – 26 пъти – (като) повечето от измененията са наложени", каза Силяновска-Давкова. „Моята легитимност произтича от гражданите и принадлежи на тях. Как тогава мога да обещая на Европейския съюз, че ще променим Конституцията? Аз не съм абсолютен монарх. Започнахме този процес, но предложените изменения не преминаха дори първия етап, разглеждането в конституционната комисия. Не мога да гарантирам, че Конституцията ще бъде променена. Но мога да гарантирам, че исторически, културно и географски винаги сме били част от Европа и заслужаваме да принадлежим към нея и политически. 80% от гражданите са против конституционните промени, но подкрепата за ЕС е около 70%, защото ние на Балканите винаги сме се чувствали европейци и споделяме едни и същи ценности“, заяви Силяновска.

Според Силяновска-Давкова, Европейският съюз не е просто политическа и бюрократична машина, а общност от ценности и принципи. Позовавайки се на основополагащите документи на Съюза и разпоредбите за зачитане на националната и културна идентичност, тя подчерта, че многообразието е една от фундаменталните ценности на европейското единство.

Надграждайки предишното обръщение на хърватския премиер Андрей Пленкович, президентът повтори, че Македония очаква равнопоставено третиране с другите страни кандидатки, както и равноправно включване в подготвителните дейности за преговорите за присъединяване и възможност за напредък в съответствие с изпълнените условия. Тя оцени, че политическата воля не трябва да се очаква постоянно само от страните кандидатки, а трябва да бъде демонстрирана и от Европейския съюз (ЕС), особено чрез намиране на креативни решения за преодоляване на дългогодишната патова ситуация. Като една от възможностите за придвижване на процеса напред, Силяновска-Давкова посочи постепенната интеграция чрез достъп до единния пазар, механизмите на комитология, дигитализацията и други европейски политики.

Силяновска-Давкова също така подчерта, че страната е в пълно съответствие с външната политика и политиката за сигурност на ЕС, както и има ясен евроатлантически ангажимент като член на НАТО. Относно реформите, тя оцени, че има капацитет за напредък във върховенството на закона, съдебната система и борбата с корупцията, но че тяхното прилагане изисква вътрешна политическа воля, както и насърчение от Европейския съюз. 

Говорейки за отношенията с България, Силяновска-Давкова припомни предишните си срещи с български президенти и представители на правителството, като подчерта, че ще продължи да се застъпва за диалог. Срещата на върха е посветена на следващата фаза на разширяването, напредъка и реформите в страните кандидатки, както и на институционалните предизвикателства, пред които са изправени страните кандидатки и Европейският съюз.