Русия става основен играч в Близкия изток

В неделния печат се откроиха две новини, разделени с няколкочасов интервал. Първо бе съобщено, че президентът на Русия е разговарял по телефона с краля на Саудитска Арабия. После научихме, че сирийската опозиция скланя да участва в преговорите "Женева-2". Това е нов успех за Руската федерация - тя се превръща в основен играч в Близкия изток, пише Любов Люлко в "Правда".

В исторически план руската нация е обединявала всички народи и етноси на територията, наричана в различни времена Руска империя, Съветски съюз или Руска федерация. И то без да ги асимилира - запазвайки и развивайки тяхната специфика, с уважение към чуждите религии, вярвания, начини на живот. Векове наред руската държава е изграждала дипломация, насочена главно към зачитане на другите нации в стремеж да ги подпомага, без да ги унижи (понякога в свой ущърб). Тази помощ често е била отблъсквана с обвинения в имперски наклонности, но времената се менят - хората, недоволни някога от СССР и руснаците, получиха възможност да сравнят руските действия с това как действа сега Западът.

И се разбра, че Западът насочва усилия главно към потискане, асимилация, рушене на неугодните нему религии, устои и демокрации, че компромиси може да намира само Русия, в чиято православна вяра за разлика от католицизма и протестантството е опазен приоритетът на душата над духа (сиреч на миротворчеството над агресията). Днес това личи особено ярко в Близкия изток, където руската дипломация бележи успех след успех. Съзнателно или подсъзнателно мнозина политици схващат, че без Русия светът отдавна вече щеше да води военни действия в рамките на Трета световна война и това щеше да е краят на цивилизацията.

Промени в региона се очертаха още миналата година, когато премиерът на Ирак Нури ал Малики направи две посещения в Москва - без изобщо да стигне до Вашингтон.

След като американците я "освободиха" от Саддам Хюсеин, страната заложи на сътрудничество с Русия и сключи пакетно споразумение във военнотехническата сфера на стойност 4,3 милиарда долара. Първата партида хеликоптери Ми-28НЕ и Ми-35, включени в тази спогодба, ще бъде доставена в Ирак още тези дни.

Ще посочим, че Малики направи въпросния завой не само защото руските оръжия демонстрират в местни условия превъзходство пред американските, а защото Русия не сключва петролни договори с Иракски Кюрдистан, без да пита Багдад, както правят американците. Малики знае чудесно, че Държавният департамент в мечтите си вече е разделил страната му на по-малки държави (както впрочем е разделил и Русия).

Втората важна победа на руската дипломация бе постигната още преди историческите спогодби за Сирия - при посещението в Русия, направено през август от началника на саудитското военно разузнаване принц Бандар, главния наставник на въоръжената сирийска опозиция. По данни, изтекли в телевизия Russia Today и в чужди медии (Ройтерс, "Дейли телеграф" - цитирани бяха собствени източници), принцът предложил на президента Владимир Путин цяла Европа в пълно разпореждане на "Газпром", също и милиардни договори за покупка на оръжия, стига Русия да обърне гръб на неотстъпчивия Башар Асад.

Бандар заявил, че в противен случай ще има терористични атентати по време на Олимпийските игри в Сочи. "Чеченските групировки, които застрашават Олимпиадата, са под наш контрол и няма да заемат позиции в Сирия, без да уредят нещата с нас", цитира негови думи примерно ливанският в. "Ал Монитор". В отговор Путин пък заплашил с ответен удар по територията на кралството. При всяко положение Бандар си заминал с празни ръце.

Това стана ясно след пробивния успех на Русия по сирийското направление, когато бе сключен договор за унищожаване на сирийските химически арсенали, а в замяна Западът се отказа да предприеме военна инвазия и да свали президента Асад.

За този успех "спомогна" президентът Обама с навика си да прокарва разни "червени линии" и амбициите на "велик политик".

Впрочем нека му благодарим: той прокара "червена черта" и за Русия, чието ръководство ясно осъзна, че ако обърне гръб на Сирия, ще последва Иран, а после и тя самата. Сирийските спогодби спряха триумфалното шествие на ислямистите из Близкия изток. Освен това бе нанесен удар по транснационалното правителство, спонсорирано от еврейското лоби, което за щастие бе избрало погрешния политик в лицето на президента на САЩ, за да завоюва световно господство. В последния момент Обама се изложи - достраша го да даде заповед за военна намеса.

Според в. "Джерузалем пост" Русия стои и зад сделката "относно ядрените амбиции на Иран". Изданието пише, че САЩ и Западът "си позволиха да се помамят" от руските предложения, поради което "Иран вероятно ще запази достатъчен ядрен потенциал, за да се придвижи рязко към ядреното оръжие в нужния момент".

Коментарът е по повод евентуалното скорошно подписване на договор с Иран, който да отмени санкциите срещу временно (!) замразяване на експериментите с обогатяване на уран. Това е израелска оценка, но дори премиерът Бенямин Нетаняху разбира, че САЩ не могат да решат въпроса в негова полза - нито в този конфликт, нито в палестинския. Кой да му помогне тогава? Москва действа успешно и тук.

През февруари например "Газпром" си гарантира ключови сделки на пазара на израелски втечнен природен газ. Според наблюдатели 20-годишният договор е само първа стъпка в новата енергийна игра на Русия в Близкия изток, пише "Джерузалем пост". Освен това Нетаняху пристига на 20 ноември в Москва, за да преговаря с президента Путин. Той явно иска да повтори маршрута на Малики, Бандар и лидерите на други страни от Персийския залив, които се изреждат на гости при Путин в търсене на по-тесни дипломатически и военни връзки. Години наред Русия не играеше никаква роля в палестинско-израелските преговори. Може би трябва да сложим начало и тук - руската дипломация ще се справи.

Египет също не е далеч от мисълта да се преориентира към Руската федерация. Миналия месец администрацията на Обама в САЩ "ядоса" египетските военни с решението да намали помощта и доставките на американски оръжия за тази страна. При предстоящото посещение на президента Путин в тази страна Русия за пръв път от 70-те ще получи възможност да заздрави позициите си в Египет, изгубени, когато египетският президент Ануар Садат изгони оттам съветските военни съветници и спря да купува оръжия от СССР.

Балансът на силите в Близкия изток се променя – според западните медии не заради силата на Русия, а заради слабостта на САЩ. Все пак ни се струва, че силата на Америка е в нейната военна мощ, а силата на Русия - в миротворческия й потенциал.

Арабите се умориха да воюват. Русия обаче може да им помогне и материално, най-добре го доказват енергийните договорености с Израел. Близкият изток има желание да сътрудничи с Русия, но дали Русия също го желае? Да - защото, ако е спокоен Близкият изток, спокоен ще бъде и Кавказ. Не бива обаче да повтаряме грешките на Съветския съюз и с лека ръка да помагаме на всеки срещнат, та дано ударим в земята американците - трябва това да ни гарантира предимства, най-вече икономически.
 

(БТА)