Норвегия: Безумно богат пенсионен фонд

Норвегия управлява най-големия в света суверенен фонд, който според оценки на централната банка на страната вече възлиза на 5,11 трилиона крони (около 611 милиарда евро), съобщи германското бизнес издание "Мениджър магацин".

При брой на населението от малко под 5,1 милиона души тази стойност означава, че на всеки норвежец се пада малко над един милион крони (120 000 евро). Подобно нещо не се е случвало никога по-рано, посочва говорител на централната банка.

Норвежкият държавен пенсионен фонд е основан през 1990 година и в момента е най-големият суверенен фонд в света.

Скандинавската страна стана седмият по големина износител на петрол в глобален мащаб, след като през 1969 г. започна добив на петрол в Северно море. Голяма част от петролните печалби се трупат във фонда, който вече притежава около 1 процент от акциите в обращение в света. В портфолиото му обаче има и много държавни облигации и недвижими имоти по цялото земно кълбо.

Приходите се трупат за "черни дни" и за бъдещите поколения. От тях правителството може да харчи само 4 процента годишно.

Експерти прогнозират, че положителното развитие на фонда ще продължи. През 2013 г. стойността му се е равнявала на 183 процента от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на Норвегия, а до 2030 г. показателят трябва да се повиши до 220 процента.

Богатството обаче има и отрицателни страни, отбелязва "Мениджър магацин". Заради него правителството се въздържа от реформи, критикуват експерти. Страната си позволява високи субсидии, които другаде биха били немислими. Фермерите например получават субсидии, за да могат да отглеждат крави в отопляеми обори в арктическите райони. Щедри са и социалните плащания.

"Всеки пети норвежец в трудоспособна възраст получава някаква форма на държавна помощ", въпреки че безработицата в страната е едва 3,3 процента, посочва икономист.

Въпреки това Норвегия е сред най-конкурентоспособните държави с 11-о място в класацията на Световния икономически форум. За тази година правителството очаква растеж от 2,1 процента, който до 2016 г. би трябвало да се ускори до 3,1 процента. В тази стойност не се включват печалбите от търговията със суровини.
 

(БТА)