Обратът в политиката на Путин спрямо Украйна

Характерна черта на дипломацията на руския президент Владимир Путин е да кара всички да тънат в догадки - така той може да използва съмнението, за да засили заплахите си, да прикрие слабостите си и да не губи инициативата. Такъв беше ефектът и от думите му на 7 май, едно от редките му публични изявления, в които говори официално за кризата в Украйна.

Путин призова проруските сепаратисти в източната част на страната да отложат референдумите, които планираха за този уикенд. Каза, че смята президентските избори в Украйна, насрочени за 25 май, за "стъпка в правилната посока", влизайки в противоречие със собствения си външен министър, който многократно ги нарече абсурд. Освен това Путин обяви, че е наредил руските войски да се изтеглят от границата с Украйна.

Неколцина приветстваха това като повратна точка в кризата, ескалирала вече до нискоинтензивна война. Да се надяваме, че са прави. Много повече обаче са онези, включително това издание, които ще посрещнат изказването на Путин с оправдан скептицизъм.

По време на цялата криза Русия говори едно, а върши друго. Дори дипломацията да свърши работата си, Западът трябва да продължи да оказва натиск върху Русия и да подкрепя Украйна.

Провокации и пак провокации

Изходната точка е да се прецени дали Путин наистина възнамерява да направи това, за което говори. Той обеща изтегляне на руските войски, но не каза, че този път изтеглянето ще трябва да е недвусмислено. Това, което се случва в Украйна, също влиза в сметката. Вместо да продължава да насърчава проруските сепаратисти, Путин трябва да използва влиянието си за постигане на мир. Но искреността му ще проличи най-вече по руските медии, които помагат на Кремъл, бълвайки антиукраинска пропаганда. Сега те трябва да престанат да подстрекават към война.

Да предположим, че Кремъл мине успешно тази проверка, какво ще последва? Досега Путин изглеждаше твърдо решен да разпалва конфронтацията с Украйна - пазейки заплахата за руска инвазия като резервен вариант. Той има две причини да отстъпи. Едната са все по-тежките санкции, които започват да се отразяват на руската икономика. Но вероятно още по-притеснителен за него е растящият брой жертви в Източна Украйна.

Сблъсъците набират ужасяваща инерция, саботирайки възможността на Путин да използва влиянието си в Източна Украйна, за да удари по управлението в Киев. Вместо това Русия рискува да бъде засмукана в конфликта, за да изпълни гаранциите за защита, които е дала на поддръжниците си. Макар заплахата за нахлуване да й е изгодна, една реална окупация би имала прекалено висока цена. Ако руски и украински войски започнат да се избиват, това ще се отрази пагубно на популярността на Путин у дома. Много по-добре е напрежението в Украйна да тлее, отколкото страната да избухне в пламъци.

Путин изглежда се надява признателният свят, който отчаяно се стреми да избегне този конфликт, да се съгласи с нещо, към което той винаги се е стремял: Украйна да е федерация, което ще попречи на Киев да се сближи с Европейския съюз и НАТО и няма да се оспорва анексирането на Крим. Светът не бива да се съгласява. Украйна ще трябва да даде по-голяма автономия на областите си, но не и право да налагат вето върху външната политика. Западът трябва да оказва на Украйна помощ и максимално да съветва правителството й.

Тази криза далеч не е приключила. Путин може да засили натиска върху Украйна толкова лесно, колкото изглежда, че го е отслабил. Той не се е отказал от Крим, а отношението му към Украйна издаде същността на неговия режим. Затова Западът би трябвало да запази настоящите санкции, както и заплахата за нови. Той трябва да се стреми да ограничи зависимостта си от руските енергийни източници и да приеме факта, че докато Путин е на власт, да се прави бизнес с Русия ще е рисковано. В края на краищата, ще се доверите ли на човек, запалил пожар в съседната къща само защото изведнъж ви е предложил кофа вода?

(БТА)