Русия разчита на дестабилизация за целите си в Украйна

Москва подкопава Източна Украйна, за да задържи страната в сферата си на влияние, пише Нийл Бъкли във Financial Times.

Вниманието на света се отклони от Украйна през последните седмици от насилието първо в Ирак, а после в Ивицата Газа. През това време украинските сили изглежда взеха превес срещу проруските бунтовници в източната част на страната. Това обаче не е краят, нито е знак за наближаваща украинска победа, в кризата със сигурността в сърцето на Европа.

Прогонването на проруските сепаратисти от крепостта им в Славянск преди 10 дни бе несъмнен пробив за Украйна. Украинската армия, която преди два месеца изглеждаше зле оборудвана и с ниска мотивация, бе реорганизирана, получи поне основна екипировка и вече е с висок боен дух.

Обаче освен ако бунтовниците, които се оттеглиха в източните областни центрове Луганск и Донецк, не избягат и оттам, може да се плати огромна цена за връщането на контрола над тези градове, както в цивилни жертви, така и в щети по жилища, индустриални обекти и инфраструктура.

Освен това президентът Владимир Путин е с изключително висок рейтинг като президент на Русия след анексирането на Крим през март. Пропагандната машина, в каквато се е превърнала руската телевизия, продължава да сервира безспирно меню от предполагаеми украински изстъпления срещу рускоговорещи в Източна Украйна.

Така че Путин не може да си позволи да бъдат разбити бунтовниците, което би изглеждало като негово лично поражение, без да е постигнал поне някои от по-обхватните цели на Русия в Украйна. Става дума за гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, по-бавна интеграция с ЕС и/или преминаване към по-слабо централизирана, федерална структура на Украйна, което ще даде на Русия трайно влияние и форма на вето върху вливането на Киев в евроатлантическите структури.

Дестабилизирането на Източна Украйна е главният лост на Москва в опита за постигане на тези цели.

Русия може да избере да поддържа ситуацията на ниво постоянно клокочещ конфликт, от който произтичат хиляди бежанци, разруха на индустриалното сърце на Украйна и подкопаване на способността на Киев да се справи с по-големите икономически и управленски проблеми на страната.

Москва изглежда продължава да държи на масата варианта за същинско нашествие в Източна Украйна, отчасти като форма на психологическа война срещу Киев. НАТО казва, че след като руските войски при границата с Украйна са били съкратени до 2-3 хиляди души в началото на юни, те неотдавна са били отново увеличени до 10-12 хиляди войници, включително части в повишена бойна готовност с бронетехника.

Москва обаче изглежда е стигнала до извода, че потенциалната цена на пряка намеса е опасно висока - чували с трупове, които се връщат в Русия, икономическата тежест от грижите за Източна Украйна и нови западни санкции.

Вместо това тя вероятно ще продължи да вкарва хора и оръжие през границата, използвайки за прикритие разположените си наблизо войски. Според някои съобщения през последните дни десетки руски бронирани машини са преминали границата близо до Луганск.

В откровено и подробно изявление в понеделник Държавният департамент на САЩ заяви, че "макар и Русия да твърди, че се стреми към мир, действията й не съвпадат с реториката й".

"Нямаме доказателства, че подкрепата на Русия за сепаратистите е престанала. Всъщност оценката ни е, че Русия продължава да ги снабдява с тежко въоръжение, друго военно оборудване и финансиране", се добавя в изявлението.

Все по-гротескните твърдения по руската телевизия за украински "геноцид", включително видимо измислено съобщение за украински войници, които "разпънали на кръст" 3-годишно дете на главния площад в Славянск, може да дадат претекст за пряка намеса. По-вероятно е обаче те да служат за набиране на повече доброволци, които да се бият на страната на бунтовниците.

Русия може също да се опита прикрито да сваля украински самолети от своя територия, създавайки частична забранена за полети зона в Източна Украйна и подкопавайки важно преимущество на украинската армия над бунтовниците. Твърдението на Киев, че в понеделник военнотранспортен самолет е бил свален от руска ракета, макар и все още непотвърдено, може да се окаже първи такъв случай.

Заплахата от ескалиране на санкциите въпреки разногласията в ЕС може да помогне да се наложат някакви ограничения на поведението на Русия. Ако обаче, както твърди Вашингтон, Русия не се интересува от мир в Източна Украйна, сегашното съсредоточаване върху този въпрос в международните разговори с Москва може да е пагубно.

Слагането на край на кръвопролитията в източната част на страната вероятно може да се постигне само с широки многостранни преговори на високо равнище за статута на Украйна, включващи деликатни въпроси като военния неутралитет. За жалост желанието на западните лидери да се захванат с подобна енергична, но реалистична дипломация все още изглежда слабо.
 

/БТА/