Лидерите на НАТО одобриха план за сили за бързо реагиране

Лидерите на НАТО одобриха План за готовност за действие, който предвижда създаването на сили за бързо реагиране, които ще могат да се разполагат в много кратки срокове, предадоха световните агенции, като цитираха генералния секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен.

На срещата на върха в Нюпорт, Уелс, Расмусен поясни, че силите за бързо реагиране ще включат няколко хиляди военни от сухопътните сили, които ще могат да се разполагат бързо, до няколко дни, посочва Асошиейтед прес.

Генералният секретар поясни, че силите ще включват и сухопътни, и военноморски части.

Според Расмусен Планът за готовност за действие ще засили способността на Алианса за колективни действия.

Силите за бързо реагиране се създават, за да се отвърне на заплахата за агресия от Русия. Пред лидерите на НАТО Расмусен заяви, че всеки, който заплашва която и да е страна в НАТО, ще трябва да се изправи срещу целия Алианс.

Генералният секретар на НАТО посочи, че силите за бързо реагиране ще осигурят постоянно присъствие на НАТО в Източна Европа и добави, че страните от Алианса ще дават своя принос за тези сили на ротационен принцип, посочва АП.

Генералният секретар добави, че няма окончателно решение относно мястото, на което ще бъдат базирани тези сили. Той обаче добави, че Полша, балтийските страни и Румъния са изразили готовност на тяхна територия да бъде разположена базата на ударната група на тези сили, допълва ИТАР-ТАСС.

Инициативата по създаването на тези сили за бързо реагиране цели да успокои страните от бившия съветски блок, присъединили се към Алианса и притеснени от руските действия в Украйна, отбелязва Ройтерс.

"Създаването на тези сили е ясно послание, че НАТО защитава всичките си съюзници по всяко време", увери Расмусен, цитиран от ДПА.

Британският премиер Дейвид Камерън вече заяви, че Великобритания иска да участва с 3500 военни в силите за бързо реагиране, припомня АП.

По повод на руските предупреждения относно евентуаления опит на Украйна да се присъедини към НАТО Расмусен заяви, че трети страни не могат да налагат вето по въпроса за политиката на разширяване на Алианса, предаде Ройтерс.

Относно Грузия генералният секретар на Алианса поясни, че лидерите на НАТО са се договорили за важни мерки за подпомагане на напредъка на страната към членство, предаде Ройтерс. Генералният секретар съобщи също, че страните от НАТО ще засилят сътрудничеството си при обмена на информация за чужди бойци, завръщащи се от близкоизточни страни, предаде Ройтерс.

Той подчерта, че НАТО има готовност да помогне бързо на Ирак да се справи със заплахата от "Ислямска държава", но добави, че иракското правителство засега не е отправило подобно искане, посочва АП.

Расмусен съобщи още, че според лидерите на НАТО мащабни кибератаки срещу някоя от страните членки могат да бъдат считани за атака срещу целия алианс, предаде Ройтерс. През 2007 г. серия от кибератаки парализираха голяма част от сайтовете на Естония и тогава бяха възприети като очевидна реакция на спора относно преместването на мемориал от съветската епоха, припомня агенцията. Тогава много западни експерти заподозряха, че зад атаките стои Кремъл, но Русия отрече тези обвинения.

Накрая Расмусен увери, че основополагащият договор Русия-НАТО остава в действие, предаде ИТАР-ТАСС. Договорът е от 1997 г. и установява отношенията между Алианса и Русия. В него двете страни заявяват, че повече няма да се смятат един друг за противници.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.