Накъде поема Украйна след изборите в Донецк и Луганск

Украинският президент Петро Порошенко заяви, че Киев никога няма да признае изборите в т. нар. Донецка и Луганска народни републики на 2 ноември, пише "Комерсант".

Руският вестник подробно цитира вчерашното обръщение на украинския лидер, в което той обвини проруските сепаратисти, че с вота в неделя са нарушили споразуменията от Минск за прекратяване на огъня, и заяви, че ще предложи днес на Съвета за национална сигурност и отбрана да отмени подписания от него през октомври закон за специалното самоуправление на отделни райони от Донбас.

Документът "гарантира амнистия на опълченците и затвърждава правото в региона да се използва руски или който и да било друг език", допълва "Комсомолская правда". Освен това Киев насрочи местен вот в Източна Украйна на 7 декември, но в неделя отцепниците в Донецка и Луганска област произведоха "президентски" и "парламентарни" избори.

Според Порошенко централната власт е "готова да предоставя широките пълномощия, предвидени в закона, само на легитимно избрани органи за местно самоуправление. А не на бандити, които се коронясват сами".

Киев ще бъде готов да приеме нов закон, "ако всички страни отново започнат да изпълняват Минския протокол" - "при спиране на огъня, създаване на буферна зона, налагане на контрол над границата".

Новият акт ще включва и децентрализация на бюджета, "премахваща болезнения въпрос кой кого храни", цитира "Комерсант" изявлението на Порошенко. По думите му МВФ "изцяло ще гарантира възстановяване на инфраструктурата в Донбас при условие, че там се върнат украинската власт, мирът, спокойствието и сигурността".

Порошенко обеща на народа всички трудности да бъдат преодолени и добави, че "никога и никому" не ще позволи да спре движението на Украйна към Европа. "Стремежът на украинците към ЕС произхожда от самото ни естество на европейски народ", цитира "Комерсант" украинския лидер.

Порошенко заяви още, че смята в бъдеще да предложи на Върховната рада проектозакон, създаващ в Донбас свободна икономическа зона със специален режим на търговия с ЕС и Русия, посочва "Московский комсомолец".

Порошенко нарече изборите в Източна Украйна "фарс под дулата на танкове", сходна е и позицията на Евросъюза, а Москва в понеделник зае междинна позиция - де юре не призна тези избори, но де факто ги подкрепи, обобщава реакциите "Свободная преса".

Политологът Павел Салин от руския държавен апарат предполага, че "негласен план, съгласуван от Москва, Киев и Брюксел", е предвиждал партията на Порошенко уверено да спечели украинските избори на 26 октомври и да сключи окончателно споразумение с отцепниците. Всъщност обаче президентският блок показа много слаб резултат, очерта се нестабилна коалиция и Порошенко постепенно губи доверие. Затова президентът може да играе ва банк - всичко или нищо, и да активизира бойните действия в Източна Украйна, смята експертът.

Ситуацията според него е "много напрегната" - Киев от два месеца прехвърля бойна техника към зоните под сепаратистки контрол, а през последните дни се чуват обвинения към Москва, че придвижва военна техника към украинската граница.

Сред важните резултати от вота в Източна Украйна той посочва обаче, че са избрани "фигури, които имат много добри отношения с Москва, и получават сега картбланш". Те "могат смело да обявят за нелегитимни слабоуправляемите сили в Донбас - на първо място редица полеви командири", прогнозира аналитикът.

Според колегата му Михаил Ремизов изборите в сепаратистките зони са били "донякъде замисъл на Москва", получила в крайна сметка "легитимни, макар и полуофициални партньори".

Русия ще може да взаимодейства широко с отцепническите "републики", без да ги признава, както прави в случая с Приднестровието. Така изборите създават предпоставки непризнатите държави да се самореализират и отварят за тях пътя към политическо признание. Въпрос на време е обаче Киев да направи опит за военен реванш, предупреждава руският наблюдател в "Свободная преса".

(БТА)