Германският тест на новия полски президент Дуда

Полша никога не е била толкова богата, сигурна и свободна. Но при Анджей Дуда нейното наследство й е в риск, пише сп. "Икономист".

Тя е един от примерите за блестящ успех на Европа. В Европейския съюз само Полша не преживя рецесия след финансовата криза. Икономиката й нарасна с 33 процента от 2007 г. сравнено с 2 процента за Еврозоната. Транспортната и енергийната й инфраструктура се промениха.

За политическите фактори в Берлин, Брюксел и Вашингтон Полша бе партньор, на когото можеха да разчитат. Дори французите с тяхната вечна подозрителност към източните членки на ЕС започнаха да ухажват тази страна. Като председател на Европейския съвет бившият полски премиер Доналд Туск се превърна в централна фигура в европейската политика.

И все пак поляците не са доволни. Президентът Бронислав Коморовски от управляващата десноцентристка партия "Гражданска платформа" загуби с малка разлика изборите за държавен глава през май и не бе преизбран. Премиерът Ева Копач е на път да претърпи катастрофално поражение на парламентарните избори през октомври. Опасността за поляците се крие в това, че като отхвърлят едно малко вяло правителство, страната може да се върне към тесногръдия, недоверчив популизъм и да се откаже от впечатляващите си постижения.

Ще се върнат ли поляците към ерата на Качински?

Тази седмица встъпи в длъжност новият президент Анджей Дуда и съюзниците на Полша се питат кое свое лице ще покаже пред света неговата партия "Право и справедливост". Ще запази ли тя благоразумния центризъм, който бе в основата на предизборната кампания на Дуда? Или ще се върне към ексцентричната сприхавост на Ярослав Качински, главния идеолог на партията?

Качински, чийто брат близнак Лех загина като президент в самолетна катастрофа в Русия през 2010 г., не се справи особено добре на премиерския пост в периода 2006-2007 г., подемайки произволна кампания за борба с корупцията и водейки непоследователна външна политика.

"Право и справедливост" - изразителят на традиционните католически ценности и интересите на полското село, подкрепяше страни като Грузия и Украйна, над които тегнеше сянката на Кремъл. Тя гледа с недоверие на едрия бизнес и за жалост иска да намали пенсионната възраст в Полша. Тя негодува срещу либералната намеса отвън по въпроса за правата на хомосексуалните и подобни теми.

Но главният въпрос ще бъдат отношенията със съседна Германия. Качински обвини федералната република, че заговорничи да си върне загубените след Втората световна война земи, дадени на Варшава, обвини канцлера Ангела Меркел, че е пионка на някогашната източногерманска тайна полиция Щази.

Полша действително има претенции към съседа си, вариращи от меката позиция на някои германски политици към Русия до липсата на законови мерки в защита на етническите поляци в Германия. Уреждането им обаче минава през преговори, а не през гневни изблици. Полша вече изпреварва Русия като търговски партньор на Германия. Това й дава влияние - но то трябва да се използва мъдро.

Нищо не е в състояние да достави на Русия по-голямо удоволствие от един полско-германски разрив.

А Америка, пред която "Право и справедливост" благоговее, цени близките отношения между Берлин и Варшава.

Полша има нужда от приятелите си. Тя иска срещата на върха на НАТО, която ще се състои в нейната столица през лятото на 2016 г., да отговори на руските заплахи чрез постоянно разполагане на военни сили по източната периферия на алианса. В ЕС Полша - както Великобритания - иска уверения, че интересите на страните извън Еврозоната ще бъдат защитени при вземането на решения от страните от валутния съюз.

Варшава иска и силна позиция на ЕС срещу руските машинации с природния газ /макар че като голям потребител на каменни въглища тя бави намаляването на въглеродните емисии/. Германската подкрепа ще е жизненоважна на тези фронтове и е по-вероятно да бъде дадена, ако Полша се държи разумно. Най-големият актив на Варшава в ЕС трябва да бъде Туск. Но противно на това мнозина в "Право и справедливост" искат той да бъде уволнен.

Какъв курс ще поеме Полша ще зависи до голяма степен от Дуда, който като президент носи заедно с правителството отговорността за външната политика. Роден през 1972 г., заставането му на поста ознаменува смяна в полската политика - отива се поколението, чийто светоглед се е оформил при комунизма. Желанието на поляците за политическа промяна е разбираемо, но тяхната демокрация има нужда от две отговорни партии, а не само от една. Дуда трябва да докаже, че не е марионетка на Качински.
 

/БТА/