Западните жени, отишли в ИД, са по-опасни от мъжете

Смята се, че около 4000 западняци са отишли в Сирия и Ирак, за да се присъединят към Ислямска държава, като от тях 550 са жени. Тези жени са по-опасни дори от мъжете, пише в. "Ню Йорк таймс" в пространна статия, в която припомня за бягството на трите британски мюсюлмански ученички Шамима Бегум, Амира Абазе и Хадиза Султана в Сирия.

Западните мъже, отишли в ИД, участват в сраженията, но жените изпълняват ролята на майки, съпруги, на агенти за вербуване и понякога дори възпяват активно в интернет жестокостите на ИД.

Много от тези жени са млади и неомъжени, преди да отидат в Сирия. Най-младата от тях е на 13 години, повечето са едва-що прехвърлили 20 години. Те се отличават по етноса си, националността си, социо-икономическата среда, в която са живели. Често пъти те са по-образовани и по-ученолюбиви от техните мъже "колеги" в ИД.

По-малко вероятно е тези жени да бъдат убити, по-вероятно е те да загубят съпруга си в сражения. След това те може да се опитат да се върнат у дома, с промити от ислямистката доктрина мозъци и огорчени от смъртта на съпрузите си. Това ги прави именно по-опасни, посочват експерти от британския Институт за стратегически диалог.

Вестникът припомня, че трите британски ученички от района Бетал Грийн в Лондон едно време са били усмихнати момичета, ценени от своите учители като добри ученички. Те са четели, спортували са, били са добри ораторки.

Тяхното бягство за Сирия през февруари потресе Великобритания. Кварталът, в който живееха в Лондон, е на една спирка с метрото от лондонското Сити. В редицата от къщи от двете страни на главната улица в Бетал Грийн живеят представители на дълбоко консервативна мюсюлманска общност, в която границите между религията и екстремизма могат лесно да се размият, както е било в случая на едно от трите момичета.

В тази общност момичетата са изправени ежедневно пред повече предизвикателства и трудности от момчетата. Във време на дълбока криза на идентичността във Великобритания след атентатите от 11 септември 2001 г. и във време на строги икономии понякога е по-трудно за мюсюлманските момичета да оцеляват, отколкото за мюсюлманските момчета. В училищата мюсюлманските момичета се справят в повечето случаи по-добре от момчетата, но у дома те са държани изкъсо, а техните бракове се уреждат още докато са тийнейджърки.

Мюсюлманските момичета във Великобритания изпитват празнота, която Западът не успява да запълни и точно от тази тяхна уязвимост се възползва пропагандата на ИД.

Западните феминистки възприемат мюсюлманския хиджаб като символ на потисничеството, а западната мода представя момичетата още от ранна възраст като сексуални обекти. Социалните медии пък позволяват на последователи на ИД да се прицелват директно в младите жени. За целта дори се използват средства на западната култура, като например снимки на джихадисти на фона на залез.

В статията се припомня, че трите избягали британски ученички са се свързали вече с близките си и се предполага, че са в сирийския град Ракка, който е бастион на ИД. Една от тях - Хадиза разказвала по интернет на близките си, че живее в хубава къща с полилеи и че ще учи за лекар в медицинско училище в Ракка, което е под контрола на ИД.

Друга от ученичките - Амира пък неотдавна описала схемата на придвижване на кандидат джихадистките до Сирия през Турция пред британска репортерка под прикритие, представила се за ученичка, интересуваща се от джихад в Сирия.

Трите ученички са вече женени за джихадисти - канадец, европеец и австралиец. За разлика от похитените от ислямистите жени язиди, които са обект на сексуално насилие, към мюсюлманските момичета, отиващи в Сирия, отношението е друго. Трите британски ученички са имали право на избор на съпрузи и в разговорите с близките си не намеквали, че съжаляват за предишния си живот в Лондон, но все пак се оплаквали от чести спирания на тока и от недостига на западни стоки.
 

/БТА/