Русия иска да върне НАТО 30 години назад чрез мирните преговори за Украйна

Русия ще се опита да използва новия кръг от мирови преговори за Украйна, за да си осигури отстъпки, които да отслабят отбранителните способности на НАТО. Юрий Ушаков, съветник по външната политика в Кремъл, заяви, че Европа трябва да бъде включена в преговорите между руски, украински и американски представители, тъй като континентът ще има решаващо значение за постигането на споразумение. Дипломатически източници обаче съобщиха пред The Telegraph, че мотивът на Русия за включването на европейските държави е да използва следващия кръг от преговори, за да извоюва отстъпки по отношение на разширяването на НАТО, което Владимир Путин определи като „основната причина“ за войната.

Кремъл вече намекна, че руският президент може да е склонен да направи компромис по други въпроси, ако основните му искания бъдат удовлетворени, а именно да лиши Украйна от суверенитета ѝ и да принуди НАТО да отстъпи от експанзията си на изток. Путин вероятно ще поиска присъствието на НАТО в Европа да бъде намалено до нивото от 1997 г., преди бившите страни от Източния блок да започнат да се присъединяват към алианса.

Това би означавало потенциално изтегляне на войските на НАТО от Полша, Естония, Латвия и Литва,

както и от Финландия, която се присъедини към алианса през 2023 г. И петте държави граничат с Русия. Миналата седмица Русия се съгласи да проведе тристранни технически преговори в Абу Даби следващия месец след продължителна пауза в преговорите с посредничеството на САЩ. В интервю за държавните медии Ушаков заяви, че не очаква срещата да доведе до значителен напредък, като я описа като "пробна среща". Предишните кръгове от преговори не успяха да осигурят примирие, тъй като Путин многократно е изисквал украинският президент Владимир Зеленски да отстъпи територии в източния регион Донбас, които руските сили все още не са превзели.

Москва счита, че тази отстъпка е била направена от името на Киев от Доналд Тръмп, когато той се срещна с Путин в Аляска миналата година.

"Преди, след срещата в Анкъридж, изглеждаше, че американската администрация може да наложи нещо и да принуди Киев да се подчини. Но досега това не се е получило", заяви Ушаков. "Това е така, защото не е достатъчно да се говори само с Киев; трябва да говорим с цяла Европа, която напълно подкрепя Киев."

Както европейските, така и украинските официални лица се съгласиха, че биха били готови да обсъдят „по-широкия контекст на следвоенните споразумения за сигурност в Европа“ по време на преговорите в Абу Даби.

Предложението беше отправено от Стив Уиткоф, пратеник на президента на САЩ, по време на тричасова среща с Путин в Санкт Петербург миналата седмица.

Макар Кремъл да заема песимистична позиция относно перспективите за примирие, изглежда, че Путин е бил убеден да се върне на масата за преговори благодарение на предложението да се обсъдят неговите искания и решението на Вашингтон да отмени санкциите върху руския износ на гориво. Високопоставени източници настояват, че отказът на Европа да приеме руските искания остава твърд.

"Нашата позиция остава същата като през януари 2022 г.", заяви един европейски служител, позовавайки се на писмо, изпратено до Москва от Йенс Столтенберг, бившия генерален секретар на НАТО.

Тогава Путин намекна, че удовлетворяването на исканията му би предотвратило руска инвазия в Украйна. Но макар западният алианс да се съгласи да обсъди неговите опасения, той изключи изтеглянето на войски и ядрени оръжия от бившите съветски републики. В интервю за украинска телевизия Зеленски обяви, че тристранните преговори ще се състоят "следващия месец".

Той заяви, че срещата няма да сложи край на войната, но неговият екип ще се стреми към ограничени примирия, обхващащи износа на енергия и зърно, както и размяна на затворници.

"Това са конкретни неща, докато среща на ниво лидери е възможност да постигнем нещо конкретно след нашата тристранна среща", каза Зеленски. "Това е, което искаме и предлагаме. Не го изискваме, а го предлагаме на американската страна. Тогава това би показало сериозност."

Междувременно през нощта в събота атака с дронове срещу руския граничен град Белгород отне живота на трима души и рани 13. Нанесени са щети на 30 жилищни сгради, 35 автомобила, четири къщи, три офиса, осем търговски обекта и три социални обекта, заяви регионалният губернатор Александър Шуваев. В неделя Украйна изглежда е нанесла удар по електроника фабрика дълбоко в руска територия с британски крилати ракети. Анализатори, ползващи данни от отворени източници, съобщиха, че поне две ракети са поразили обекта в Елец, Липецка област, на около 150 мили от украинската граница. Твърди се, че фабриката е произвеждала силови агрегати за редица руски ракети, използвани за бомбардиране на украински градове.