Лукашенко налучка пътя към сърцето на ЕС

Ескалацията на конфликта в Донбас фактически нулира заслугите на Минск като посредник за мирно уреждане в Украйна. Кратката серия дипломатически победи на беларуския президент, озовал се по време на минските преговори сред лидерите на водещи европейски държави, приключи. При това положение Лукашенко отстъпи пред отдавнашните искания на Брюксел - амнистира политзатворниците в страната си. Това доста повишава шансовете Европа да признае резултата от президентските избори на 11 октомври, пише Олга Кузнецова в "Комерсант".

Миналата седмица в Беларус завърши събирането на подписи в подкрепа на кандидатите за президентския пост. Резултатите не поднесоха изненади - несменяемият държавен глава Александър Лукашенко, който смята да се бори за пети мандат, бе подкрепен от 1,7 милиона бъдещи избиратели.

Летвата от необходими 100 хиляди подписа успяха да надскочат, макар и с малко, четирима от осмината му опоненти, които ще продължат участието си в предизборната надпревара. Това са лидерът на Либерално-демократическата партия Сергей Гайдукевич, Татяна Короткевич от коалицията "Говори истината", икономистът Виктор Терешченко и председателят на Беларуската патриотична партия Николай Улахович.

"За петте години след предишния президентски вот политиката у нас деградира дотам, че сега просто не е на мода да обсъждаш изборите - каза пред "Комерсант" беларуският опозиционер и бивш политзатворник Сергей Казаков. - Волю-неволю ще призная, че не виждам друг реален кандидат освен Лукашенко. Така стоят нещата у нас, че той няма алтернатива."

През 2011 г. Казаков бе осъден на три години в наказателна колония, но излезе на свобода предсрочно - след седем месеца. Наказаха го за създаване на обществени безредици в края на 2010 г., когато Казаков и негови съратници организираха протест по повод преизбирането на Александър Лукашенко за четвърти мандат.

Не всички съмишленици на Казаков обаче извадиха такъв късмет - водачът на опозиционното движение, бивш кандидат за президент на Беларус Александър Статкевич бе осъден на шест и половина години затвор и лежа чак досега едновременно с още петима политзатворници.

Повечето опозиционери впрочем бяха освободени през 2012 г., но Западът постави на Минск ултиматум и замрази отношенията си с беларуските власти, докато в страната има макар и един политзатворник. Миналата събота обаче Лукашенко реши да се смили и да изпълни отдавнашното искане на ЕС и на САЩ - както заяви президентската пресслужба, "воден от принципа на хуманизма".

Ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини и еврокомисарят за политиката на съседство Йоханес Хан дадоха висока оценка за решението на Минск, изразиха и надежда властите в Беларус да премахнат "всички ограничения за освободените в осъществяването на граждански и политически права". А генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд използва случая и призова беларуското ръководство да наложи мораториум върху смъртното наказание.

Според политолога Кирил Коктиш, доцент от Московския държавен институт за международни отношения, "Европа има интерес да комуникира с Беларус", но шансовете ЕС да признае изборния резултат отиват към 50 на 50. Той посочва, че "де факто Европа и без това признаваше всички предишни избори - връзките с Минск никой не ги е спирал, поддържаха се дипломатическите отношения".

Колкото до Александър Лукашенко, той "има интерес изборите да бъдат признати и отношенията със Запада да се нормализират, за да си издейства заем от МВФ и да отърве Минск от обвързаност само с руски финансови източници", увери пред "Комерсант" Дмитрий Болкунец, експерт от Висшето училище по икономика.

Самият Лукашенко заяви тези дни, че "Беларус няма проблем с избора - дали да сътрудничи с Русия или със Запада". "Всеки западен политик, който е идвал тук (в Беларус, бел. на вестника), изобщо няма да рече, че сме плашили някого с Русия", подчерта беларуският лидер. По думите му Минск "открито и честно" заявява, че иска да нормализира отношенията си с ЕС и САЩ, а Русия "не бива да се съмнява в честността, принципността и надеждността на Беларус".

Признаци на затопляне в отношенията между Минск и Брюксел се очертаха в момент, когато беларуският лидер показа инициатива с оглед уреждане на ситуацията в Украйна. Миналия септември Минск бе домакин на четиристранната "контактна група", полагаща усилия за нормализиране на обстановката в Донбас, а по-късно посрещна "нормандската четворка" (президентите на Русия, на Украйна, на Франция и канцлера на Германия).

Което даде на Лукашенко, дълго време смятан за парий на Запад, реален шанс да коригира своя имидж. При успех на договореностите от Минск този замисъл щеше да е благополучно осъществен. Последното изостряне в Украйна обаче може да унищожи всички посреднически усилия досега - и фактически бе провал за беларуския лидер. Според експерти на "Комерсант" с амнистията за политзатворниците Александър Лукашенко може би се мъчи да спаси новия си имидж.
 

/БТА/